Даря Калинина: Супернеудачница

Поръчката прие Костик. А документите оформи Анюта, която, както се оказа, беше зарязала тичането в предишната си фирма. Сега седеше в красивия офис, попълваше всякакви формуляри и получаваше заплата, няколко пъти по-голяма от предишните й доходи.

— Така и за собствено жилище мога да спестявам — сподели тя с Лиза своята радост. — Макар че, за какво ми е жилище? Костя има собствено. Той ми предложи да се оженим и да се преместя при него.

Лиза и Мариша се зарадваха искрено, че поне на един от тях тази история се беше отразила добре. Ето, Костя и Анюта се намериха един друг. Ако не бяха станали убийствата на Виталик и Емилия, тези двамата едва ли изобщо щяха да се срещнат и да се влюбят?

Винаги става така. Ненапразно хората казват: всяко зло за добро.

След двойното погребение Лиза се почувства много зле. Самотата се сгромоляса върху нея с пълна сила.

— Все още се страхувам да общувам, без значение с кого. Във всеки мъж виждам ако не убиец, то потенциален лъжец. Е, като изключим…

— Като изключим Артур, нали?

— Да — въздъхна Лиза.

Но Артур не се появяваше. Лиза се измори да си втълпява, че всъщност той е имал само делови интерес към нея. Свършил си е работата, спасил я е от ръцете на престъпниците и навярно отдавна се е върнал в Австралия.

— Можеше поне да се сбогува, преди да замине — промърмори Мариша, когато Лиза сподели тъгата си с нея.

Мъжът на Мариша отдавна се бе върнал от продължителната си командировка. И беше искрено щастлив, заварвайки жена си у дома — цяла и невредима.

— Изненадваш ме приятно — каза й Смайл. — Прибирам се и установявам, че не си попаднала в ръцете на някои бандити, не си пропаднала и не си в милицията. Какво е станало с теб? Ти ли си това?

Е, после иди и кажи, дали да слушаш разни гадателки? Мариша се вслуша в съвета на Лариса да пази нервите на мъжа си, а излизаше сякаш той беше недоволен и отново търси поводи за вълнение. Тогава Мариша ще му ги даде, че и с лихвата отгоре!

И тя се отправи на гости при потъналата в скръб върху своите милиони Лиза, която все още чакаше Артур.

— Вземи му се обади ти! — предложи й Мариша. — Искаш ли да му намеря телефона?

— Искам!

Мариша веднага звънна на следователя и без никакви проблеми научи необходимите координати на Артур. Освен това и новината, че младият полицай все още не е напуснал Русия. Така че той явно се намираше някъде в пределите на достъпното.

— Обади му се! Бързо!

— Какво да му кажа?

— Няма значение! Кажи му, че искаш да го видиш. Искаш да му благодариш, но не по телефона, а лично!

Лиза така и направи. Артур вдигна слушалката още след първия звън, сякаш само него беше чакал. Щом чу гласа му, тя усети, че очите й се изпълват със сълзи.

— Артур — успя единствено да произнесе тя. — Ела, моля те. Много си ми нужен.

И затвори телефона. Не се наложи да чака дълго. На вратата се позвъни и Артур се появи на прага й точно след две минути и половина.

— Случайно бях в колата в твоя двор — произнесе той, гледайки смутената Лиза. — Идвам за пети път, като пълен глупак седя в колата, гледам в телефона си, но нямам сили да се кача. И днес нямаше да го направя, ако ти не ми се беше обадила.

— Защо?

— Кой съм аз сега за теб? — промърмори Артур. — Ти вече си богата наследница. А аз… аз съм само един обикновен полицай на заплата в нещастното…

Но Лиза не му даде повече да говори.

— За мен това не е важно! — звънливо възкликна тя. — Артур! Скъпи мой! Ако всичко е в парите, още утре ще се откажа от тях!

— Ще се откажеш? — слиса се Артур. — Но защо?

— Защото искам да съм с теб! И ако парите са единствената пречка това да се случи, майната им! Нека да ги използват благотворителните фондове!

Артур абсолютно слисано гледаше момичето.

— Лиза! Не вярвам на ушите си! Готова си на това заради мен?

— Разбира се! Разбира се, че съм готова! Съмняваш ли се?

— Лиза!

— Артур!

И младите хора се хвърлиха в обятията си.

Докато наблюдаваше тази наистина романтична сцена, Мариша неволно се просълзи и веднага се разбърза обратно при мъжа си. Да, тя на всяка цена щеше да щади нервите му. Нека да мрънка, но тя все едно щеше да го направи. И не защото така са й казали, а защото сама го иска.

Лиза се венча за Артур в най-красивата църква в Сидни. Тя удържа на думата си. Отказа се от наследството на чичо Грегъри, което й донесе толкова беди и опасности. За него бяха организирани благотворителни фондове в Русия, Испания и Австралия — в страните, с които е бил свързан животът на нейния чичо.