Даря Калинина: Супернеудачница

— Както виждаш, всичко е наред. Единият ти мъж умря, а вторият е вече до теб.

Лиза окончателно се отчая и натъжи. В това състояние тя пристъпи прага на гражданското, прощавайки се мислено с живота, свободата и разбира се, с парите на чичо си, които така и не успя да използва. И изведнъж… се случи истинско чудо. Къде по-главозамайващо от това, когато Толя я спасяваше от обезумялата й леля и нейните камъни.

— Всички да останат на място! Никой да не мърда! — раздаде се зад гърба й познат глас.

Лиза се обърна. Това беше Артур! Той беше тук! И не беше сам!

— Обкръжени сте!

И понеже Артур забеляза, че Толя пъха ръка в издутия джоб на спортното си яке, загрижено го предупреди:

— Съпротивата е безполезна.

После настъпи такава суматоха, че Лиза вече нищо не разбираше. Появиха се някакви хора, които отведоха Толя и неговите приятели. Те се съпротивляваха, но съвсем вяло. Явно, такова голямо стълпотворение от представители на органите на реда на „сватбата“ на техния приятел, накрая ги беше обезкуражило.

Накрая, Лиза остана съвсем сама. Наблизо стоеше групата служители от гражданското, които поглеждаха страхливо към странната булка. Нямаше никого другиго. Лиза се отправи към вратата, когато изведнъж тя сама се разтвори и оттам влетя запъхтяна Мариша.

— Лизка!

— Мариша!

— Вече не вярвахме, че ще те открием жива!

— Как се озова тук?

И Мариша започна да й разказва. Думите изскачаха от устата й с такава скорост, че Лиза не успяваше да ги следи. Но все пак разбра, че Мариша и Артур бързо са разбрали коя е похитителката на Лиза.

— Момчетата, които нападнаха нотариуса, ми казаха името на поръчителката — Верунчик. Щом го чух, в главата ми всичко се подреди и аз разбрах, кой стои зад всичките ти неприятности. Артур също ми каза, че е бил при твоята леля. Онзи човек с белега на челото е бил именно той. Още тогава твоята Верунчик е предизвикала у него силно подозрение. То се е потвърдило, веднага щом след техния разговор леля ти е избягала от вкъщи.

— Да, цялата тази история изглежда я е забъркала моята Верунчик — печално произнесе Лиза. — Ние с нея имахме много откровен разговор и тя сама ми изброи всичките си престъпления.

Но Мариша, без да слуша приятелката си, продължаваше да й разказва новините:

— Освен това, ние открихме местоположението на бандата на Толя с помощта на колегите на Артур от руската милиция.

— Той е бил във връзка с тях?

— Не е споделил с теб, но отдавна се бил обърнал към тях за помощ. И заедно са разработили плана за неутрализирането на твоя Толя и цялата му компания.

— А откъде Толя знае за парите на чичо Грегъри? Кой му е казал?

— Нотариусът. Той е бил свързан с бандитите. Но те вече не са опасни за теб.

— Видях как ги арестуват.

— Е, да арестуват всички едва ли са успели, но те повече няма да се занимават с теб. И няма вече да се лакомят за парите ти. Обещавам ти!

Докато Мариша й разказваше, Лиза се оглеждаше настрани. Не, Артур не беше наоколо. Както се казва и следа нямаше от него. Лиза нарочно не излизаше от гражданското, надявайки се, че той ще се върне за нея. Но не. Артур така и не се появи.

Не се появи и на следващия ден, и след още един ден, и след още два. Даже на погребението на Виталик не дойде. Лиза толкова се надяваше, че ще дойде, но той не дойде.

Времето минаваше. Лиза няколко пъти ходи при следователя, който сега се занимаваше с делото за аферата около наследството на австралийския чичо Грегъри.

— Няма да крия от Вас — заяви й следователят на прощаване — ако не Вашият съпруг или леля Ви, то бандитите със сигурност щяха да Ви убият. Така че благодарете се на чичо си за неговата предвидливост, а на неговите сътрудници за тяхната бдителност. И още нещо ще Ви кажа — ако не беше един човек, който лично долетя от Австралия, за да Ви защити, всичко можеше да свърши трагично за Вас.

Мариша съпровождаше Лиза навсякъде. За разлика от последната, която се вълнуваше от един-единствен въпрос — „Къде е Артур?“, макар че се стесняваше да го изрече на глас, Мариша живо се интересуваше от всички подробности в това объркано дело.

— Но защо Верунчик до последния момент се е опитвала да убие Лиза? Нима не е разбирала, че парите на нейната племенница, или по-точно на чичо Грегъри, нито тя, нито компанията на Толя са щели да успеят да присвоят?

Следователят беше много учтив с момичетата и отговаряше откровено:

— Явно, престъпницата не е подозирала, че към парите на племенницата й има апетити и мафията. Нотариусът й е представил нещата така, сякаш е трябвало да даде на бандитите само някакъв малък процент.