Даря Калинина - Супернеудачница

И като погледна към Лиза, за да се убеди, че го слуша, продължи:

— Затова леля Ви е мислела, че е отстранила единствените двама конкуренти — съпруга Ви и любовницата му. След което, между нея и парите сте стояла само Вие. И ако успеела да отстрани и последната преграда, парите щяла да получи тя.

— Какво стана с Израил Соломонович?

— В момента се намира в болницата на затвора. Симулира, предполагам, но независимо от всичките си фокуси, няма да успее да се измъкне от наказанието за съучастие в престъпление.

— А лекарката? Тази, която внуши на Лиза, че е бременна! И нея ли ще подведат под отговорност?

— Уви — разпери ръце следователят — да се докаже вината на тази жена е по-трудно. Но мисля, че след нашето посещение в клиниката и разговора ни с главния лекар, тя повече няма да остане там на работа.

Какво пък, уволнението също беше голяма неприятност в живота? Макар че, Мариша смяташе, че за такава жестокост, с каквато беше действала гинеколожката, която едва не бе довела Лиза до самоубийство, би трябвало да я накажат по-строго.

— А защо парчето от листа, който намерихме в ръцете на Виталик, е на испански? И въобще какво беше това?

— Това е било част от официалното писмо до нотариуса Израил Соломонович с искане да се ускори процеса по въвеждане на наследницата в законните й права за получаване на нейното наследство.

— А защо е на испански? — попита Лиза.

— Причината е, че интересите на Вашия задокеански чичо са се разпростирали нашироко. Имал е търговски представителства и в Европа, в това число в Испания. Предполагам, че именно оттам е пристигнал този документ.

Мариша нямаше повече въпроси към следователя. А и делото вече бе закрито. Толя и неговите бандити бяха вкарани в затвора със съответните срокове за излежаване. Наложи им се да отговарят не само по случая с Лиза, но и по още много други престъпни епизоди от минало си.

— Така че, скоро няма да излязат на свобода.

След всичко това, на момичетата не им оставаше нищо друго, освен да се сбогуват със следователя, да му благодарят и да си отидат вкъщи. Независимо от приказното богатство, притежателка, на което най-накрая стана Лиза, момичето продължаваше да живее в същата стара хрушчовска панелка.

— Трудно ми е изведнъж да свикна с мисълта, че съм богата — призна си тя пред приятелката. — Ще влизам в тази роля постепенно. Правилно постъпвам, нали?

— Твоя воля. Сега можеш да си позволиш всичко, което поискаш. Богатите си имат своите странности.

Лиза въздъхна печално. Да, приятелката й беше права. Тя стана богата. И не просто богата, а приказно богата. Но дали с това стана поне мъничко щастлива?

— Огледай се, около мен няма никой. Аз съм сама като в пустиня.

— Не е така.

— Така е! Преди месец имах любим мъж, имах Верунчик и няколко близки приятелки. Аз бях почти щастлива.

— Зарежи тези неща! — кипна Мариша. — Какво ти щастие! Броеше стотинките от едната до другата заплата на Виталик. Нима това е щастие?

— Бях бедна — да. Но всъщност бях спокойна. Имах роднини. А сега си нямам никого.

За съжаление съдбата на нейната леля се оказа печална. Тялото й бе намерено близо до онази срутена сграда, където тя самата се бе опитала да убие собствената си племенница. Верунчик е била убита с изстрел в главата. Поне не се бе мъчила. И може би това е бил най-добрият край за нея. Ако бандитите я бяха оставили жива и тя бе попаднала в затвора, там кой щеше да се грижи за нейното здраве? Скъпите лекарства и излизането навън вероятно щяха да й бъдат забранени. И накрая, това, което мафиотите щяха да измислят за нея, можеше да се окаже много по-мъчително.

Лиза погреба своята неразумна леля много пищно, така както и своя мъж-предател. Тя не питаеше злоба към тези двама души, които се бяха опитали да я убият. Все още обаче не разбираше, как са могли да замислят срещу нея такова чудовищно престъпление. Това просто не намираше място в главата й.

За погребенията тя нае агенция „Последен път“. Ковчезите бяха от онова разкошно червено дърво с инкрустации, отвътре облицовани с коприна и плюш. Имаше всички екстри, които предлагаше погребалната агенция, с изключение на телевизор и компютър.

— Защо правиш такива излишни разходи? — ужаси се Мариша, когато видя фактурата за плащане в ръцете на Лиза.

Но тя се държеше непреклонно.

— Те и двамата толкова искаха тези пари — тъжно отговори тя в свое оправдание за похарчените средства — нека да получат поне малка част от тях. Не ми е жал.