Даря Калинина - Супернеудачница

Но сега Верунчик нямала избор. Трябвало да отиде при мъжа на Лиза, защото той се явявал първи неин наследник. Тя не се съмнявала, че ще стигнат до взаимно споразумение. Отдавна го подозирала, че си има любовница, а може би и няколко. Само Лиза можел да залъгва и да й замазва очите с розови облаци, обяснявайки късното си връщане вкъщи със спецификата на работата си, а намаляващите доходи с временни трудности в работата.

Това бе новост за Лиза, защото тя наистина му бе вярвала.

Леля Вера много пъти бе преминавала през подобни ситуации с нейните мъже. Така че, тя имала точен поглед и много бързо разкрила какъв е Виталик. По принцип, подобни ситуации били масово явление. Сигурно Виталик би живял с Лиза през целия си живот, ако не била тя.

Случило се така, че Верунчик се обърнала към мъжа на своята племенница с деловото си предложение точно в онзи ден, в който Лиза счупила злополучната витрина в магазина и изпотрошила с тялото си една камара скъпоструващи джунджурийки. Разбира се, Виталик вече бил заплатил съсипаната стока, но бил обезумял от яд.

— Крава! Глупачка! Саката!

Това били едни от най-меките сред епитетите, с които той мислено награждавал провинилата се съпруга. Обаждането на Лизината леля го озадачило и го принудило да застане нащрек. Той отлично знаел: Верунчик не можела да го търпи. Но тъй като на Виталик му било все едно къде ще отиде в онзи ден, само да бъдел по-далеч от разстроената физиономия на Лиза, той излязъл и се срещнал с Верунчик.

Отначало просто не й повярвал. Неговата Лиза, вечно носеща едни и същи раздърпани дънки — богата наследница?! Това било някаква измишльотина! И той директно така заявил на Верунчик:

— Много ми прилича на някакъв блъф! Не ви вярвам!

— Като не ми вярваш, провери сам. Успях да науча името на нотариалната кантора, на която са поръчали да въведе нашата Лиза в правата й на наследница. Можеш да отидеш при тях и да изясниш всичко.

Виталик така и направил. Със себе си взел поредната си любовница — Емилия. Независимо, че работела в сферата на погребалните услуги, по образование тя била юрист. Именно тя убедила Виталик, че на практика той можел да стане много богат човек. Имало само едно но .

— Твоята жена трябва да изчезне — хладнокръвно произнесла Емилия.

— Как така да изчезне?

— Най-добре ще бъде, ако умре.

Виталик мълчал. Същото му казала и Верунчик. По природа той не бил зъл човек. Само слаб, завистлив и суетен… И милиони жени твърде съблазнително започнали да се мержелеят в далечината пред неговия замечтан поглед. Твърде съблазнително! Освен това Емилия, която до момента се държала с него малко отвисоко, започнала да проявява към Виталик повече внимание и настойчиво твърдяла, че именно той бил достойният за тези пари, а не неговата жена.

— И мъжът ти не устоя! — тържествено съобщи на племенницата си леля Вера. — Което всъщност и се очакваше. Той реши да се отърве от теб, да те докара дотам, че сама да опънеш петалата. Ето за какъв човек си била омъжена!

Лиза мълчеше. Тя вече се беше примирила с мисълта, че е била омъжена за подлец, замислил да я заличи от този свят. Но й беше много трудно да признае още един очевиден факт: че зад всичките действия на Виталик всъщност е стояла нейната любима леля.

И така, Виталик започнал да действа. Не сам. Неговата любовница Емилия и Верунчик влизали в тройката на заговорниците. Освен това, Верунчик се споразумяла с нотариуса, който също съвсем не се оказал глупав. Той обещал, срещу малък процент, да забави уреждането на документите за встъпването на Лиза в правата й на наследница. И всячески да съдейства за това, вместо нея, наследството да бъде получено от Верунчик и Виталик.

Оказало се, че всичко се подреждало доста благоприятно за заговорниците. Препъникамъкът бил единствено в това, че Лиза никак не искала да се самоубива. Неприятностите, които организирали за нея роднините й, и хапчетата, с които я тровели същите тези любещи я роднини — нейният съпруг и нейната родна леля, не вършели работа. Момичето линеело, бледнеело, вършело глупости и грешки, но явно не се канело да умира. А времето минавало! И нотариусът вече няколко пъти многозначително се интересувал докога неговата клиентка ще продължава да бъде такава.

Не можело повече да се протака.

— Помогни й! — двете жени подтиквали Виталик. — Какъв мъж си?

— Не мога сам да я убия!

Това предизвикало в двете заговорнички буря от емоции.

— Слабак!