Даря Калинина - Супернеудачница

— Верунчик — плахо промълви Лиза. — Ти какво искаш да кажеш, че и Виталик… че си искала да убиеш и Виталик?

— Разбира се! Как иначе щях да се добера до парите?! Отначало си мислех, че ще действаме заедно. Но после разбрах, че той иска да ме измами. Да ме излъже! Да ме остави да издъхна в ужасна смърт без пукнат грош! Той и неговата мръсна рижава гадина Емилия! Тя дирижираше всички действия на мъжа ти. Тя беше в течение на нещата. Но аз я унищожих! И мъжа ти също!

Челюстта на Лиза буквално се вкамени. Тя беше в състояние да подозира за убийството на Виталик всеки друг, но не и родната си леля. Само не и нея! А какво стана? Оказа се, че горещо обичаната и любима на Лиза леля Верунчик е същият този злодей, от чиито ръце са загинали Виталик и неговата любовница. Най-ужасното беше, че в този момент Лиза повярва на леля си. Верунчик говореше твърде сериозно, а и обстановката, както се казва, допълнително я убеждаваше в това.

— Верунчик — покрусена каза Лиза. — Лельо Вера… Защо така? Нали можеше да се договорим?

— Аз се договорих! Споразумях се с мъжа ти. А той ме излъга!

И от устата на Верунчик думите се изсипаха като градушка по време на силна буря. Всяка дума удряше тежко Лиза, като я заставяше да се свие на кълбо, за да предпази голата си глава от силния ураган.

— Когато разбрах, че съм болна и е възможно да не живея още много, а нямах пари, за да се лекувам, аз веднага се обадих на Гриша. Вярно е, ние бяхме скарани, но все пак той беше мой брат. Към кого друг да се обърна в труден момент? Но този глупак ме изпързаля! Представяш ли си, когато звъннах в офиса му, някаква девойка ми отговори, че техният шеф бил умрял! Умрял! Можеш ли да си представиш? Да умре в момента, в който най-много ми трябва.

От тази новина Верунчик отначало се стъписала. На всичкото отгоре се оказало, че нейният брат е умрял преди няколко месеца. Достатъчно дълго време. Отначало тя не повярвала. После изпаднала в шок. А когато се съвзела, в главата й започнали да се въртят всякакви мисли. Да, Гришка бил мъртъв. Здравето на всички членове в тяхното семейство се бе оказало слабо, така че в ранната му смърт нямало нищо странно. Освен това той бил по-големият й брат. След това по възраст била майката на Лиза, а най-малка Верунчик.

Верунчик погребала сестра си отдавна. А сега — брат си. Всъщност, не го бе погребала. Дори и на погребението му не е присъствала. Потопена в сълзи, Верунчик отново се обадила в неговия офис. Слушалката вдигнала същата девойка и тя много се разчувствала като разбрала (за щастие запасът от английски думи свършил работа на Верунчик) с кого разговаря.

— Разбирам колко тежък удар е това за Вас — казала тя. — И въпреки че не се погаждахте много с брат си, все пак сте го обичали.

— Откъде знаете, че ние с Григорий не сме се разбирали?

— Иначе той нямаше да остави цялото си състояние на своята племенница — любезно й отвърнала девойката, — а щеше да остави парите си на Вас.

Тези думи буквално зашеметили Верунчик! Много повече от новината за смъртта на Гришка! Била поразена, но се задържала на крака. Брат си не била виждала много години. Фактически, заминавайки, той още тогава бил умрял за нея. Но новината, че насъщно необходимите й пари ще отидат в ръцете на нейната племенница, предизвикала в нея водопад от емоции.

Започнало се с недоумение, постепенно преминаващо в гняв, а след това в ярост и ненавист.

Как е могъл Гриша да постъпи така? Защо съдбата била толкова жестока с нея? И последната й мисъл — какво да прави сега?

Първото й намерение било да отиде при племенницата си, да й обрисува ситуацията и да се надява на нейната доброта. Верунчик се канела да направи така, но неочаквано размислила. Да, племенницата й била страхотно момиче. Тя била много добра. Но това, че била много добра, още не означавало, че ще й даде толкова много пари, доплавали случайно през океана до нейните ръце. А Верунчик знаела, че ако успее да се излекува, ще й трябват още пари за дългия период на рехабилитация. Там също щели да отидат купища пари. Щяла ли да продължи Лиза да й ги дава така безропотно, или някой ден щяла да заяви на леля си, че лимитът на нейната доброта вече се е изчерпал?

— Не, не мога да рискувам — прошепнала си жената, усещайки, как в главата й се заражда ужасна, чудовищна и абсолютно злодейска мисъл.

Лиза трябвало да изчезне, а нейните пари да получи леля й. Но съществувал и мъжът на Лиза — Виталик. Леля Вера го ненавиждала с цялата си душа, считайки напълно справедливо, че той не оценява Лиза и просто я експлоатира като домашна прислужница — примирена, безропотна и непретенциозна. И най-важното — напълно безплатно.