Даря Калинина - Супернеудачница

— Аз наистина умирам, Лиза — произнесе тя.

— Умираш ли? Ти? Как така умираш?

— Както много други преди мен. Много бавно и мъчително. На никого не пожелавам такъв край.

Лиза си помисли, че се намира в модерен театър на абсурда. И режисьорът й е дал една от главните роли, но без да й обясни в какво всъщност се състои нейната роля. Поначало той дори не бе съобщил на новата актриса, че е актриса.

— Умираш ли? Верунчик, но ти не приличаш на умираща!

— Знам. Засега лекарите успяват да задържат болестта. Само ако знаеше, колко пари отиват за това. Само ако знаеше! Лекарите през цялото време ми предписват все по-нови и скъпи лекарства. Всеки път по-скъпи и по-скъпи! Не мога да не си ги купя, ако не го направя, ще умра! А аз не искам да умирам! Не искам! Не искам! И няма да умра!

В гласа й се долавяха сълзи. Лиза не знаеше какво да каже. Нейната Верунчик е смъртно болна? Но какво и е?

— Същото като при майка ти.

Майката на Лиза умря от рак. Той порази не само един орган, а целия й организъм. На лекарите не им остана нищо друго, освен безпомощно да вдигат ръце:

— Сега някои видове рак се лекуват успешно. Но за съжаление, вашият случай е безнадежден.

Майката на Лиза буквално изгоря за два месеца. Лиза се разтрепери. Бедната Верунчик! Тя щеше да повтори съдбата на сестра си! Колко беше страшно!

— Не — поклати глава леля й. — Не се надявай! Аз няма да умра! В моя случай лечението е възможно и то дава отлични резултати. Трябват ми само пари. Пари, пари и само пари! А аз ги нямам. Всичките ми спестявания свършиха.

— И какво?

— И когато това ми се случи, разбрах, че твоят чичо е умрял! Глупак! Идиот!

— Защо го ругаеш?

— Как да не го ругая? Той остави всичките си пари на теб! На теб — сополанке, без да те е виждал някога! А за какво са ти на теб тези пари? Ти си млада и абсолютно здрава!

— Но чичо така е решил. Ти, мама и той сте били скарани. Затова ги е оставил на мен. Какво лошо има в това?

— Ако го познаваше отблизо и ти щеше да се скараш с него! — заяви Верунчик.

На това Лиза не знаеше какво да отговори, а Верунчик продължаваше да нарежда с изморения си глас:

— Не беше лесно да взема това решение, Лиза. Повярвай ми, никак не беше лесно. Аз те познавам, откакто бе в пелени. А трябваше да избирам между твоя и моя живот. Виж в какво положение ни постави онзи глупак, чичо ти Гриша.

Лиза онемя. А и какво можеше да каже? Тя вече разбра, чий живот бе избрала Верунчик. Своят! И парите, които бе оставил след себе си чичо Гриша, трябваше да отидат за това, Верунчик да може да живее и занапред. А Лиза… Да, всъщност, какво щеше да стане с Лиза?

— Ами аз? — изпищя Лиза, гледайки нагоре към леля си.

В главата й не можеше да се побере мисълта, че Верунчик е замислила да я убие. И както се виждаше, активно осъществяваше това свое намерение.

— Ти? Господи, Лиза, не ми задавай такива въпроси! Мислиш ли, че ми е леко?

— Но лельо… Аз щях да ти дам пари за лечението! Колкото ти трябват, толкова щях да ти дам. Честно, щях да ти ги дам! Как иначе, та ти си моята единствена роднина. Как бих могла да живея и да знам, че имам пари, но не съм ти дала, за да се лекуваш. Това е невъзможно?! За кого ме взимаш?

— Ах, Лиза! Знам, че си добро момиче, но парите променят хората! Ами ако ми беше отказала? Аз не можех да рискувам! Разбираш ли? Не можех!

— Верунчик, всичко разбирам — забързано заговори Лиза. — Било те е страх. На теб и сега ти е страшно, но това е вече минало. Сега ние с теб си поговорихме, разбрахме се. И аз тържествено ти се заклевам, че ще ти дам пари. Половината от наследството на чичо Гриша е твоя! Нима двайсет милиона долара няма да ти стигнат, за да се излекуваш? Ако не ти стигат, тогава вземи и моята половина! Не ми е жал! Наистина!

Струваше й се, че Верунчик се разколеба, но после леля й поклати глава:

— Късно е. Твърде късно е, Лиза. Освен това този твой мъж…

— Какво за мъжа ми?

— Той щеше да е против да ми дадеш пари за лечението.

— Да, сигурно — призна Лиза. — Но нали сега Виталик го няма. Той е мъртъв и няма да може да възрази.

И в момента, в който го каза, се усети. В главата й връхлетя ужасна мисъл. Господи! Нали след смъртта на Лиза Верунчик не ставаше наследница. Тя й беше само леля и следователно не се явяваше наследница по пряка линия. Пряк наследник на Лиза бе Виталик! Нейният мъж! Законният й съпруг с всички произтичащи от това права. Той е стоял между Верунчик, която се бе устремила към наследството на чичо Гриша, и тези пари. Но сега Виталик беше мъртъв.