Робер Мерл - Малвил

Като слушах словата му, заподозрях го, че е направил всичко възможно, за да засили чувството на виновност у енориашите си, та след това да го насочи към колелата на воденицата си. Почувствувах, че Тома се размърда от дясната ми страна. Побоях се и от него да не избухне и му изпратих едно предупреждение под масата. По една точка бях твърд: никакви разправии с Фюлбер по въпроса за религията. Още повече, че с кадифените си, макар и възкривогледи очи, с красивата си глава на аскет и дълбокия глас на човек, който е „с единия си крак в гроба“ (но с другия, разбира се, добре се е хванал с всичките си пръсти за земята), Фюлбер за по-малко от два часа бе спечелил трите жени и направил силно впечатление на Жаке, Пейсу и дори на Колен.

След вечерята, както бяхме насядали всички в кръг около огъня, Фюлбер сам отново заговори за материалните затруднения в Ла Рок.

Отначало жителите гледали на бъдещето с оптимизъм, тъй като голямата бакалница и саламджийницата до магазинчето на Колен останали незасегнати от пожара, който в деня на събитието опустошил долната част на града. Забелязали обаче, че запасите един ден ще се изчерпят и че Ла Рок не ще може да ги възстанови, тъй като всичките чифлици в околността на градчето били унищожени заедно с добитъка. В замъка, чиито собственици живеели в Париж, и можели да бъдат считани за мъртви, останали няколко прасета, един бик и пет коня за езда, както и фуражът за прехраната им. В Курсьожак — махала между Ла Рок и Малвил, — която също останала невредима и наброявала шест души, загинали всичките крави освен една с женско теленце. Тази загуба била още по-плачевна и поради обстоятелството, че в Ла Рок имало две бебета и едно момиченце — сираче на около дванадесет години, но чието здраве искало грижи. Досега вземали за прехраната им от кондензираното мляко на прах в бакалницата, но този източник бил на привършване.

Фюлбер остави словото си без заключителна част. Спогледахме се. И понеже никой не обели дума, зададох няколко въпроса на нашия гост. Така научих, че жителите на Ла Рок допускали още от началото, че в Малвил има оцелели, тъй като, подобно на Ла Рок и Курсьожак, и Малвил е защитен от скала. Убеждението им се затвърдило преди около месец, когато една сутрин им се сторило, че чуват камбаната ни. Научих също, че за отбраната си разполагат с дузина ловни пушки, „достатъчно количество патрони“ и карабини.

Наострих уши, когато Фюлбер заговори отново за яздитните коне, но не се осведомих за тях. Познавах ги добре. Аз ги бях продал на Лормиови. Лормиови бяха парижки индустриалци, които бяха купили извънредно скъпо един разнебитен исторически замък, бяха похарчили луди пари за реставрирането му и прекарваха в него един месец в годината. Те си бяха наумили през този месец да играят ролята на кастелани и да ходят на езда. И тримата яздеха зле, но само за тях им трябваха не по-малко от три коня англо-арабска порода, въпреки, общо взето, похвалните им усилия да им продам не толкова забележителни животни. От друга страна, преди деня „Д“ не можех все пак да попреча на снобите да ми помогнат да спечеля пари. Освен трите коня от англо-арабска раса Лормиови бяха купили от мен и две бели кобили, но за тях ще разкажа по-нататък.

Забелязах, че иначе толкова разговорливият Фюлбер отговаря накратко на въпросите ми. От това заключих, че описанието му на материалните условия в Ла Рок съдържа някакъв извод, но че въпреки забележителната му самоувереност не смее или не бе успял още да го изрази. Замълчах, загледан в огъня.

След малко Фюлбер се изкашля лекичко, което издаваше не затруднеността му, а това, че след като с единия крак е вече „отвъд“, изпитва известна мъка да се върне в този свят и да се занимава с човешките дела.

— Трябва да кажа — продължи той, — че съм много загрижен за съдбата на двете бебета и на нашето осиротяло момиченце. Това е много скръбно положение, за което не виждам изход. Без мляко не виждам как ще ги отгледаме.

И отново остави мълчанието да натежи. Всички погледи бяха призовани в него и никой нямаше желание да говори.

— Зная прекрасно — продължи Фюлбер с плътния си глас, — че онова, което ще ви поискам, ще ви се стори огромно, но в края на краищата обстоятелствата са изключителни, божиите блага са неравномерно разпределени, а за да живеем, за да оцелеем дори, ще трябва да си припомним, че сме братя и че сме длъжни да се подпомагаме.

Слушах го. Само по себе си всичко, което каза, бе вярно. Но казано от него, звучеше фалшиво. Имах впечатлението, че този човек не изпитваше човешките чувства, с които жонглираше. Той продължи.