Робер Мерл - Малвил

— И вие сте напълно прав, господин Конт — извиква Жюдит с мощния си глас, — точно това и стана изповедта тук в Ла Рок, в ръцете на този есесовец!

— Я млъкнете! — казва Фюлбер, като се обръща към нея. Вие сте луда, бунтовничка и лоша християнка!

— Не се ли срамувате — виква Марсел, издаден напред и стиснал с мощните си ръце облегалката на стола си, — не се ли срамувате да говорите така на една жена, на жена, която е много по-просветена от вас и която дори оня ден поправи глупостите, които щяхте да кажете за сестрите и братята на Исус.

— Поправила! — възклицава Фюлбер и вдига нагоре ръце. — Тази луда жена нищо не разбира! Братя и сестри е грешка на превода: става дума за братовчедите му, казах вече!

Докато всред самия процес се извършва това изненадващо тълкуване на евангелието, аз казвам тихо на Морис: „Доведи сега другите, кажи им да дойдат в дъното на параклиса, да чакат да съобщя за смъртта на Вилмен и тогава да влязат.“

Морис се измъква, гъвкав и тих като котка, а аз си позволявам да прекъсна Жюдит, която е забравила къде се намира и колко е часът и спори горещо с Фюлбер за роднинските връзки на Исус.

— Момент — казвам аз, — бих искал да свърша!

Настъпва тишина и Жюдит, която ме беше забравила, ме поглежда разкаяно. Продължавам със спокоен глас:

— Сега стигам до последното престъпление, което Фюлбер ми приписва. Бил съм писал писмо, с което съм предявявал искания за владение на Ла Рок и съм му съобщавал намерението си да завзема града със сила. Много жалко, че Фюлбер не е счел за нужно да прочете писмото ми, защото тогава всички щяха да разберат, че съдържанието му не е такова. Но да допуснем. Да допуснем дори, че в това писмо съм му съобщавал за намерението си да нападна Ла Рок. Изниква един-единствен въпрос: направил ли съм го? Аз ли се вмъкнах късно вечер в Ла Рок, аз ли заклах охраната? Ограбих ли запасите, тормозих ли населението, изнасилвах ли жените? Аз ли изклах до последния жител населението на Курсьожак? Обаче към човека, който извърши това, Фюлбер се отнася като с приятел! А мене осъжда на смърт, защото — казва той — съм бил имал намерение да го сторя! Ето какво е правосъдието на Фюлбер: смърт за невинния, дружба за престъпника!

Слънцето е избрало чудесно момента, за да освети стъклописа зад мене и Ерве — който играе за последен път ролята си на наемник. Той казва:

— Ей ти, обвиняемия, по-кротко! Не може да се говори така за шефа!

Прекъсвам го:

— Не ме прекъсвай, Ерве. Шегата свърши вече.

Като ме чува да говоря повелително на стражата, Фюлбер подскача буйно, а ларокците разтварят широко очи. Изправям се. По-точно: заставам солидно на краката си. Изпитвам сладостно удоволствие да се къпя в светлината от прозореца. Усещам как очите ми се разтварят още повече и как цялото ми същество разцъфтява в това внезапно осветление. Чудно е също, че дори и през оцветеното стъкло слънцето затопля раменете и гърба ми. Имах нужда от него. Бях премръзнал.

Когато пак заговарям, със спокойното ми слово е свършено. Влагам в гласа си неговия пълен обем и вече не се страхувам, че той изпълва параклиса.

— Когато Арман уби Пимон, след като се опита да изнасили жена му, ти го прикри. Когато Бебел закла Лануай, ти го прие — ти и Вилмен — на масата си. Когато Жан Ферак закла хората от Курсьожак, ти продължи да пиеш с него. А защо постъпи така? За да си спечелиш приятелството на Вилмен, защото с помощта на Вилмен ти разчиташе след смъртта на Арман да продължиш с тиранията си в Ла Рок, като се отървеш и от опозицията тук в града, и от Малвил.

Говоря с гръмотевичен глас при пълна тишина. Като свършвам, виждам, че Фюлбер си е възвърнал спокойствието.

— Питам се — казва той с топлия си глас — какъв смисъл има целият този брътвеж. Той с нищо няма да промени съдбата ти.

— Вие не отговаряте! — извиква Жюдит гневно устремена напред.

Четвъртитата й челюст стърчи над високата яка на синия й пуловер, а святкащите й сини очи са впити във Фюлбер.

— Щях да отговоря с една дума — казва Фюлбер и поглежда крадешком часовника си. (Предполагам, че сега той вече е успял да потуши страховете си и че чака всеки миг пристигането на Вилмен.) — Излишно е да казвам, че не одобрявам всичко, което капитан Вилмен и хората му са извършили тук и другаде. Но войникът е войник навсякъде и ние нищо не можем да направим. А моята роля като епископ на Ла Рок е да преценя какво добро мога да извлека от това зло. Ако мога благодарение на капитан Вилмен да изтръгна ересите от Ла Рок и от Малвил, ще смятам, че съм изпълнил дълга си.