Робер Мерл - Малвил

Той слиза по стълбите и сред крясъците на опозицията тръгва с едри крачки по централната пътека към вратата в дъното. Това не урежда работата. Без Фюлбер обратният процес няма да се състои. Извиквам силно зад него:

— Значи, ти толкова се страхуваш от думите ми, че дори нямаш смелост да ме изслушаш!

Той се спира, завърта се кръгом и изправя лице към мене. Продължавам с мощен глас:

— Сега е пет и четвърт. Вилмен каза, че ще бъде тук в пет и половина. Така че разполагам с четвърт час живот, а ти толкова много се страхуваш от мен през този последен четвърт час, че трепериш като парцал и отиваш да се скриеш под леглото си, докато пристигне твоят господар! Именно така: под леглото! Дори не и на него!

Поведението на Ерве бе разтревожило Фюлбер. Аз го успокоявам, като му съобщавам, че Вилмен ще бъде тук след четвърт час. Същевременно го засягам с упрека, че е страхлив. А както казах, той не е страхливец. Но в силата му има някаква слабост. Като всички смели хора, и той е суетен. Както се надявах, той щеше да реагира на провокацията ми с предизвикателство.

Бледен, непреклонен, с хлътнали бузи и трескави очи, той застава неподвижно и ми казва презрително:

— Можеш да изредиш колкото щеш глупости. Те не ме засягат. Възползувай се, докато можеш.

Улавям веднага топката.

— Най-вече ще се възползувам, за да превърна на пепел всичките ти обвинения. Най-напред за Кати. Не съм я озлочестил, както ти се осмели да кажеш, и не съм я отвлякъл. Това е чиста измислица. Тя дойде в Малвил да види баба си по свое желание и със съгласието на чичо си („Вярно!“ — вика веднага Марсел, за когото вече не се боя, че мога да го изложа), а там се влюби в Тома и се ожени за него. Което теб, Фюлбер, много те огорчи, защото ти искаше да я направиш прислужница в замъка.

Чуват се хихикания, а Фюлбер извиква:

— Това е отвратителна лъжа!

— О, моля! — казва внезапно, без да иска думата, една дребна петдесетгодишна жена.

Тя става. Това е Жозефа, домакинята на замъка. По принцип не особено уважавана заради това, че е португалка (ларокците са расисти), но всъщност доста много обичана, защото има остър език и „щом нещо й тежи на сърцето, казва ти го право в лицето“.

Жозефа не е хубавица. Кожата й сякаш не знае какво е вода и сапун. Освен това е късокрака, бузеста и гърдеста. Но със здравите си бели зъби, силни челюсти, много живи черни очи и буйна коса тя прави приятно впечатление на животинска жизненост.

— Моля — продължава тя с груб и рязък акцент, който като че ли придава много по-голяма сила на думите й, — не бива да се казва, че е лъжа, когато е истина! А истина е, че негово преосвещенство не ме искаше вече и искаше малката! Че тя дори не би му и служила така добре — добави тя с някаква истинска или престорена наивност, не бих могъл да кажа.

Тя си сяда на мястото сред смехове и закачки за сметка на Фюлбер. А той — отбелязвам това — избягва да напада Жозефа. Сигурно познава езика й, затова предпочита отново да се обърне към мен.

— Не виждам какво печелиш, като развихряш подобни клюки за собствения си епископ — извиква той надменно.

— Ти не си ми епископ! Дума да не става! А печеля това, че те карам да си прибереш лъжите под езика! А ето и още една измежду тях, и то дърта! Каза, че съм бил накарал прислужниците ми да ме изберат за свещеник. Ще знаеш преди всичко — казвам натъртено, — че аз нямам прислужници. Имам приятели, и то равни на мене. И обратно на онова, което става в Ла Рок, в Малвил не се взема никакво решение, без всички ние да сме го обсъждали. Защо бях избран за свещеник? Ще ти кажа: ти твърде много искаше да ни пратиш в Малвил господин Газел в качеството му на такъв, а ние никак не държахме господин Газел да бъде при нас. Надявам се, че като казвам това, не го засягам. Ето защо другарите ми ме избраха за абат. А дали съм добър, или лош свещеник — нищо не зная. Избран съм за такъв, както казва господин Газел. Правя каквото мога. Когато не можеш да ореш с кон, ореш и с магаре. Не вярвам да съм по-лош свещеник от господин Газел и не ми е трудно да бъда по-добър от тебе. (Смехове и аплодисменти.)

— Горделивостта те кара да говориш така — вика Фюлбер. — Всъщност ти си един лъжесвещеник! Лош свещеник! Отвратителен! И ти знаеш това! Дори и не говоря за личния ти живот…

— И аз не говоря за твоя…

Той не поема. Навярно се бои да не заговоря за Миет.

— Ще приведа само един пример — продължава той яростно, — схващането ти за изповедта е напълно еретично!

— Не зная дали е еретично — отговарям скромно аз. — Не съм достатъчно сведущ по религиозните въпроси, за да мога да реша. Зная обаче, че се отнасям с известно недоверие към изповедта, защото в ръцете на един недобросъвестен свещеник тя може да се превърне в начин за шпиониране и в инструмент за заробване.