Робер Мерл - Малвил

И той ми се усмихва. Възхитен е от съучастничеството, което се установява между него и мене. То е добър предвестник за бъдещето. Още повече, че спирам да говоря, за да отворя пакета, донесен от Пейсу, и раздавам сандвичите. Бюрг и Жане стоят омагьосани от домашния хляб, особено Бюрг в качеството му на готвач.

— Вие ли печете този хляб? — пита Бюрг почтително.

— Че какво? — казва Пейсу. — Ние в Малвил знаем да правим всичко, и хлебари сме, и зидари, и дърводелци, и водопроводчици. Еманюел дори върши много добре работата на свещеника. Аз пък съм зидар — добавя той скромно.

Разбира се, той няма да вземе да разказва за надстройката на стената, обаче аз добре виждам, че мисли за това и че му става топло на сърцето, като оставя този шедьовър на бъдещите векове.

— Има значение маята — намесва се в разговора от каруцата Жаке. — Скоро ще я свършим.

— Пълно е в замъка на Ла Рок — казва Бюрг, щастлив, че може да ни услужи.

Той захапва със силните си бели зъби сандвича и сигурно си мисли, че домът ни е добър.

— Ето плана — казвам аз. — Щом бъде обезоръжен Фабрьолатр, Бюрг и Ерве влизат сами в Ла Рок с пушка на рамо. Отиват при. Фюлбер и му казват: „Вилмен завзе Малвил. Пленил е Еманюел Конт и ти го праща. Веднага трябва да го изправиш на съд пред всички ларокци, събрани в параклиса.“

Реакцията е различна: Пейсу, Ерве, Морис и двамата пленника се забавляват. Мейсоние ми праща въпросителни погледи. Тома не одобрява. Жаке се обръща към мен и ме гледа; той се страхува за мен.

Продължавам:

— Проверявате дали всички са събрани в параклиса и идвате да ме вземете при южната врата. Тогава се появявам — сам, без оръжие, заобиколен от Бюрг, Жане, Ерве и Морис с пушки на рамо. И процесът започва. Ти Ерве — понеже ти ще представляваш Вилмен и ще говориш от негово име — ще ми дадеш възможност да се защитя, а на хората от Ла Рок, които пожелаят — да вземат думата.

— Ами ние? — пита Пейсу, съкрушен, че може да изпусне това зрелище.

— Вие пък ще се намесите накрая, когато Морис дойде да ви вземе. Ще дойдете и четиримата и ще доведете и Фабрьолатр. Сети ли се да вземеш оглавник за Малабар, Жаке?

— Да — отговаря Жаке с поглед, изпълнен с тревога.

Продължавам:

— Избрах Бюрг, защото като готвач Фюлбер го познава, а Ерве — заради актьорските му способности. Само Ерве ще говори. Така ще бъдете сигурни, че няма да се засичате.

Мълчание. Ерве поглажда островърхата си брадичка. Чувствувам, че вече заучава ролята си.

— Сега можете да се качите в каруцата — казва Жаке и спира Малабар.

— Качете се вие — казвам аз и с ръце посочвам „новите“ и пленниците. — Трябва да говоря на моите другари.

Виждам, че някакъв абсцес, наречен „Тома“, е на път да се образува и искам да го пробия, преди да се е подул. Оставям каруцата да вземе десетина метра преднина. Тома е до мен, отляво, Мейсоние — отдясно, Пейсу — отдясно на Мейсоние. Вървим в една редица.

— Какъв е този театър? — пита Тома тихо, но разярено. — За какво е всичко това? Напълно излишно е: просто трябва да хванем Фюлбер за врата, да го изправим до стената и да го разстреляме!

Обръщам се към Мейсоние.

— Съгласен ли си с такава преценка на положението?

— Зависи какво ще правим в Ла Рок — отговаря Мейсоние.

— Ще правим каквото казахме: ще вземем властта.

— Така и мислех — казва той.

— О, не че толкова съм се запалил, но се налага. Слабостта на Ла Рок ни прави слаби, тя съставлява непрекъсната опасност за нас. Първата следваща банда може да я превземе и да я превърне в база за нападения срещу нас.

— Освен това земята им е много добра в Ла Рок — казва Пейсу.

И у мен имаше такава мисъл. Не я казах. Не бих искал Тома да ме обвинява в алчност. Не би имало нищо по-невярно. За мен въпросът се поставя от гледна точка на сигурността, не на притежанието. За няколко месеца съм се откъснал от всякакво чувство за лична собственост. Дори не си спомням вече, че Малвил ми принадлежи. Това, от което се страхувам, е някой енергичен водач на банда да не завземе един ден градчето и богатството на земята да стане израз на сила. Не искам да имам съсед, който да ни зароби. Още по-малко искам да заробя аз Ла Рок. Това, което искам, е съюз на два братски колектива, които да си помагат и взаимно подкрепят, като всеки от тях запази свой собствен облик. 19 19 Впоследствие тази мисъл ще бъде често цитирана от ларокци, а и от нас в подкрепа на противоположни гледища. — Бележка на Тома.

— В такъв случай — казва Мейсоние — не можем да разстреляме Фюлбер.