Тери Пратчет - Крилете на Масклин

— О, много хубаво. Това е… — Масклин млъкна. Най-после мисълта стигна езика му. — Да не искаш да ми кажеш, че тези номи летят с тях?!

— Естествено. Пътуват с гъските. А, само между другото, имате на разположение два часа и четирийсет и една минути до излитането.

— Искам да ти стане абсолютно ясно… — подхвана бавно Ангало. Една огромна перната глава се плацикаше във водата само на няколко сантиметра от него. — … че ако ми предлагаш да яхаме гъски, то… то по-добре пак си помисли. Или си изчисли , както ще да му се вика там на онова твоето мислене.

— Ти, разбира се, имаш по-добро предложение. — Ако Нещото имаше лице, в този момент то сигурно щеше да се хили ехидно.

— Предложението да не ги яхаме ми се струва къде-къде по-добро, точно така — издудна Ангало.

— Де да знам — обади се Масклин, който досега вторачено оглеждаше гъските. — Май съм готов да се пробвам ли, що ли…

— Флоридийците са установили много интересни отношения с гъските — заобяснява Нещото. — Гъските осигуряват на номите крила, а номите на гъските — ум. През лятото те отлитат на север, в Канада, а през зимата се връщат тук. Това е почти символична връзка — макар че те, естествено, не знаят термина.

— Тъй ли? Ех, че тъпички били, горките — измърмори Ангало.

— Не те разбирам, Ангало — сряза го Масклин. — Луд си да препускаш насам-натам с разни машини, пълни с пърпорещи железа, а пък се притесняваш да яхнеш една абсолютно естествена птица!

— Така е, защото не знам, кое как им работи на птиците — призна си Ангало. — Никога не съм виждал работна схема на гъска в разрез.

— Та точно заради гъските флоридийците никога не са имали много вземане-даване с човеците — продължи Нещото. — Както вече споменах, те говорят почти оригинален номски.

Шубраче ги наблюдаваше внимателно. В начина, по който се държеше с тях, имаше нещичко, което все още се виждаше странно на Масклин. Не че се страхуваше от тях, нито пък се държеше нападателно. Държеше се даже много приятно.

— Тя изобщо не се учуди! — рече си той на глас. — Стана й интересно, но ни най-малко не се учуди! Те се разтревожиха, защото се появихме тук, а не, защото съществуваме въобще! Колко още номи е срещала?

Нещото преведе отговора.

Тая дума Масклин я знаеше едва от година: Хиляди.

Дървесното жабче, което водеше колоната, се опитваше да се пребори с новата идея. Осъзнаваше — наистина, много смътно — че се нуждае от нов начин на мислене.

Едно време светът си беше ето това: локвичка в средата и венчелистчета по края. Един.

Само че малко по-нататък на клона имаше още един свят. И оттук ужасно приличаше на онова цвете, което бяха напуснали. Един.

Жабчето-водач приклекна насред една туфа мъх и извъртя очи така, че да може да вижда и двата свята едновременно. Един тук и един там .

Един. И още един.

Челото на жабчето изпъкна, сякаш се опитваше да увие новата идея в мисълта си. Едно и едно правеха едно. Да, ама ако имаш едно тук и едно там …

Останалите жабчета гледаха в почуда — очите на водача им се въртяха като бесни.

Едно тук и едно там не можеше да правят едно. Прекалено надалече бяха едно от друго. Трябваше им такава дума, която да означава и едното, и другото едновременно. Трябваше да се казва… да се казва…

Устата на жабчето зяпна широко. Толкоз широка беше тази усмивка, че двата й края без малко да се застъпят отзад на главата му.

Беше го измислило.

— Мип-мип! — каза то.

Това означаваше: едно. И още едно едно.

Когато се върнаха, Гърдър все още се караше с Чутурата.

— Че как така толкоз дълго се карат, като не разбират даже кой какво казва! — учуди се Ангало.

— Няма по-добър начин да се караш дълго с някого — разпери ръце Масклин. — Ей, Гърдър! Готови сме за тръгване. Хайде.

Гърдър вдигна поглед. Беше цял червен. Двамата с Чутурата бяха клекнали един срещу друг, превили гърбове, а посред тях, изрисувани в пръстта, се мъдреха сума ти чертежи.

— Нещото страшно ми трябва! — ревна той. — На тоя тъпак нищо не му влиза в главата!

— Едва ли ще успееш да го убедиш — поклати глава Масклин. — Шубраче ми каза, че колчем срещнат други номи, той веднага почва да се кара с тях.

— Че какви други номи да са срещали?

— Навсякъде имало номи, Гърдър. Така разправя Шубраче. Дори и във Флоридия не били само те. Имало и в… в… в Канадия, където флоридийците ходели през лятото. Че даже и у дома може да има и други номи! Ние просто не сме се натъквали на тях!