Тери Пратчет - Крилете на Масклин

Тревата се раздели на две.

Оттам се показа един ном и пристъпи напред.

Зад Масклин нещо изпука. Той извърна глава. Оттам изскочи още един ном.

И още един.

И още един.

И така до петнайсет.

Тримата пътешественици взеха да се въртят на едно място като животно с шест крака и три глави.

Огънят, дето го видях, си рече Масклин. Седяхме точно до някакви останки от огън, аз ги видях. И въобще не се замислих кой ли го е палил.

Непознатите бяха облечени в сиво. Имаше всякакви — и едри, и дребни. И до един бяха въоръжени с копия.

Ще ми се и аз да си носех копието, помисли си Масклин. Опитваше се да държи под око колкото се може повече хора от онези.

Не бяха насочили срещу него копията си. Проблемът беше, че всъщност наникъде не ги бяха насочили.

Масклин си рече, че твърде рядко ном убива нома. В Магазина това се смяташе за проява на лошо възпитание, а пък Навънка… Навънка тъй и тъй си имаше достатъчно други същества, които убиваха номи. Пък и не беше редно. Тези причини бяха достатъчни.

Просто трябваше да се надява, че и тези номи мислят по същия начин.

— Познаваш ли ги? — попита го Ангало.

— Кой, аз ли? — сепна се Масклин. — Не, много ясно, че не. Че откъде да ги познавам?

— Ами нали са Вънкашни. Де да знам, мислех си, че вие, Вънкашните си се знаете…

— Ама аз никога през живота си не съм ги виждал.

— Мисля — бавно, съсредоточено подхвана Ангало, — че техният водач е онзи дъртият с големия нос, дето си е бучнал перо на чутурата. Ти какво ще кажеш?

Масклин се вгледа във високия, хърбав старец, който се въсеше срещу тях.

— Не ми изглежда много да сме му допаднали.

— На мен пък той хич, ама хич не ми допада!

— Ти нещо да предложиш, Нещо?

— И те сигурно се страхуват от вас колкото и вие от тях.

— Съмнявам се — измърмори Ангало.

— Кажете им, че нищо лошо няма да им сторите.

— Според мене по-скоро те трябва да ни кажат, че няма да сторят нищо лошо на нас .

Масклин пристъпи напред и вдигна ръце.

— Идваме с мир — рече им той. — Не искаме никой да пострада.

— Включително и ние — добави Ангало. — И още как!

Неколцина непознати пристъпиха напред и вдигнаха копия.

— Аз съм си вдигнал ръцете — подхвърли през рамо Масклин. — Какво ми скочиха така?

— Ами сигурно, щото държиш тоя голям камък — изтърси Ангало. — За тях не знам, ама пред мене, ако се изстъпиш с нещо такова в ръцете, май доста ще се стресна.

— Не съм много убеден, че искам да го пусна — рече Масклин.

— Може би не ни разбират какво им казваме…

Гърдър се размърда.

Откакто пристигнаха тези новите, абатът не бе обелил и дума. Само дето беше много пребледнял.

А сега сякаш вътре в него бе бръмнал някакъв звънец, известяващ, че нужното време вече е изтекло. Той изпухтя яростно, хвърли се напред и се пльосна като някакъв разярен балон право върху Чутурата.

— Как смееш да ни закачаш… Вънкашник такъв! — писна той.

Ангало закри очи с ръце. Масклин стисна здраво камъка.

— Ъ-ъ, Гърдър… — подхвана той.

Чутурата отстъпи назад. Останалите явно се озадачиха от дребничката експлозивна фигурка, която така изведнъж скочи срещу тях. Явно Гърдър го бе прихванал онзи вид гняв, дето върши работа почти колкото броня.

Чутурата изцвъртя нещо. Гледаше Гърдър.

— Я не ми излизай с тия приказки, мърляв езичник такъв! — продължаваше Гърдър. — Какво си мислиш, че ме е страх от всичките тия копия ли?!

— И още как — прошепна Ангало и се примъкна по-близо до Масклин. — Какво ли го прихвана?

Чутурата кресна нещо на своите номи. Двама от тях колебливо вдигнаха копия. Неколцина от останалите май се опитаха да му възразят.

— Все по-зле става — обади се Ангало.

— Да — съгласи се Масклин. — Май ще се наложи да…

Някакъв глас зад тях изкомандва рязко. Всички флоридийци се извърнаха натам. Масклин — също.

Из тревата бяха излезли още двама номи. По-точно ном и номка. Той беше младо момче. Тя — дребна тантуреста женица, от онези лелки, от които с охота бихте приели парче ябълков пай. Косата й бе прибрана в стегнато кокче, и в него бе забито дълго сиво перо, също като на Чутурата.

Флоридийците като че се смутиха. Чутурата взе да приказва надълго и нашироко. Жената каза две-три думи. Чутурата разпери ръце нагоре и замърмори нещо към небето.

Жената взе да обикаля около Масклин и Ангало, като да бяха експонати от изложба. Докато разглеждаше Масклин — отгоре-надолу и обратно — той улови погледа й и си помисли: „Изглежда като някакво си дребно лелче, ала явно тя командва тук. Ако вземе, че не ни хареса, ще се вкараме в беля.“