Федър си помисли, че повечето други противоречия между ценностите могат да се сведат до еволюционните причини и това понякога дава както рационалната основа, върху която да класифицираме противоречията, така и рационално решение. Структурирането на нравствеността на еволюционни равнища изведнъж оформя множеството замъглени и объркани нравствени идеи, които се носят из сегашното ни културно наследство. Пример за това е понятието „порок“. В еволюционната нравственост значението му е доста ясно. Порокът е конфликт между биологично и социално качество. Сексът, пиенето, наркотиците и тютюнът имат голямо биологично качество, иначе казано — приятни са, но са вредни по социални причини. За тях отиват всичките ти пари. Разбиват ти семейството. Заплашват стабилността на обществото.
Също както сутрешните приказки на Райгъл — старата викторианска нравственост. Изцяло в рамките на един кодекс, социалния. Федър намираше, че тя може и да върши работа, но всъщност не води доникъде. Не знае откъде идва и накъде отива, незнанието точно отразява същността и — тя е безнадеждно статична, безнадеждно глупава, сама по себе си форма на злото.
Злото… Ако я бе нарекъл така преди сто и петдесет години, сигурно би си навлякъл големи неприятности. Тогава хората се вбесявали от предизвикателствата срещу обществените им институции и проявявали склонност към репресивни действия. Сигурно биха отритнали Федър като вид заплаха за обществото. А преди шестстотин години същите думи биха го пратили на кладата.
Днес обаче едва ли има някакъв риск. По-скоро е евтин номер. Всички смятат викторианския нравствен кодекс за глупав и лош или поне за старомоден, с изключение може би на неколцина религиозни фундаменталисти, ултрадесни и невежи, необразовани хора. Затова проповедта на Райгъл тази сутрин прозвуча толкова странно. Хора като него обикновено отстояват нещо, което със сигурност е популярно. Така не рискуват. Толкова ли Райгъл не знаеше, че всички тези приказки са излезли от мода преди години? Къде е бил по време на революцията през шейсетте години?
Къде е бил през целия век? Та нали именно това е съдържанието, лайтмотивът на двайсети век — борбата между интелектуалните и социалните модели. Обществото ли ще господствува над интелекта, или интелектът — над обществото? И ако спечели обществото, какво ще остане от интелекта? Но ако победи интелектът, какво ще стане с обществото? Еволюционната нравственост най-ярко открои този въпрос. Интелектът не е пряко продължение на обществото, също както обществото не е пряко продължение на биологията. Интелектът следва свои пътища и затова влиза във война с обществото, стреми се да го подчини, да го заключи зад девет катинара. Еволюционната нравственост оправдава постъпката на интелекта като нравствена, но в същото време отправя предупреждение — точно както обществото застрашава собствената си стабилност, ако отслабва физическото здраве на хората, така и интелектуалният модел поставя под заплаха стабилността си, ако отслабва и унищожава здравословното състояние на своята социална основа.
По-добре да се каже „е поставил под заплаха“. Това вече е факт. Двайсети век е времето на невероятен интелектуален напредък и на невероятно социално унищожение. Единственият въпрос е докога ще продължи всичко това.
След малко Федър видя пред себе си пристана на яхтклуба в Найак, където Райгъл бе казал, че отиват. Днешното пътуване беше към края си. Яхтата наближи брега, Федър намали оборотите на двигателя и откачи куката от палубата.
Лицето на Лайла пак се появи в отвора на люка.
Федър се сепна. Тя съществуваше все пак. След всички теоретични разсъждения за висшата метафизична абстракция, наречена „Лайла“, пред него стоеше самата тя.
Косата й беше сресана, под спортната жилетка се показваха само буквите „ЮБО“ на тениската.
— Сега съм по-добре — каза Лайла.
Не изглеждаше по-добре. От грима лицето й беше станало по-грозно, приличаше на маска. Избелена от пудрата кожа. Издайнически черни вежди под изрусената коса. Зловещи, мъртвешки сенки на клепачите.
Федър забеляза, че някои от местата на пристана са отбелязани с червена и бяла боя като за гости. Намали още скоростта и направи широк завой, за да спре при най-външното. Реши, че яхтата е набрала достатъчно инерция да стигне дотам, изключи двигателя, грабна куката и отиде в предната част да я хвърли към пристана. Светлината стигаше колкото да види къде да закотви. След половин час щеше да е тъмно.
Читать дальше