Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Стори й се, че долавя миризмата на пържени картофи, никъде обаче не се виждаше „Макдоналдс“, „Бъргър Кинг“ или друго подобно заведение.

Нямаше ли да хапнат поне пържени картофи? Лайла умираше от глад!

Сигурно щяха да купят, реши тя, но картофите щяха да изстинат, докато се върнат на яхтата. И тя можеше да изпържи. Но трябват съдове. Попита Капитана дали му се намира дълбок тиган. Той не беше сигурен. Дано имаше.

В супермаркета цените бяха високи. Лайла взе две скъпи филета, едри картофи от сорта „Айдахо“ и олио да ги изпържи, шоколадов пудинг за десерт и хляб за препечени филийки на закуска. И още — яйца, масло, бекон. Също и мляко.

Когато се наведе за млякото, една пазарска количка се блъсна в нейната. „Извинявайте“ — каза Лайла. Вината не беше нейна, но жената, която явно работеше в магазина, я изгледа свирепо и изобщо не се извини.

Лайла натрупа покупки за две големи торби. Беше прегладняла. Пък и обичаше да пазарува хранителни продукти. Сигурно нямаше да се докосне до повечето.

Всъщност нищо не се знае. Ами ако двамата с Капитана прекарат приятна вечер! Тогава щяха да отидат на пазар в Ню Йорк. Лайла имаше нужда от много неща.

Натрупа продуктите в количката, застана до касата и забеляза, че зад нея седи същата жена, която я беше блъснала. Със същия свиреп, поглед. Лайла се сети за майка си. Попита най-любезно може ли да използува количката, за да отнесе покупките до яхтата. Щеше да е много по-лесно, отколкото да мъкнат торбите. Отговорът обаче беше „не“.

Лайла погледна Капитана, той не каза нищо. Само плати с безизразно лице.

Двамата взеха по една торба и се отправиха към изхода. В този миг се чу силен вик: „ОХ!“, после „ПУСНИ МЕ!“ и след това „ЩЕ КАЖА НА МАМА!“

Лайла се обърна и видя, че касиерката е хванала за яката едно тъмнокожо момиче, а момичето я удря и крещи:

— ПУСНИ МЕ! ПУСНИ МЕ!! ЩЕ КАЖА НА МАМА!!!

— Забраних ти ДА СТЪПВАШ тук — извика продавачката.

Момиченцето беше десетина-дванайсетгодишно.

— Хайде да вървим — обади се Капитанът.

Лайла обаче чу гласа си.

— Остави я на мира!

— Не се забърквай — дръпна я Капитанът.

— МОГА ДА ВЛИЗАМ, АКО ИСКАМ! — крещеше момичето. — Ти ли ще ми кажеш какво да правя!

— ОСТАВИ Я НА МИРА! — повтори Лайла.

Жената я изгледа смаяно.

— Това е НАШИЯТ МАГАЗИН!

— Боже Господи, хайде да вървим — настоя Капитанът.

Продавачката продължаваше да държи момичето.

Лайла избухна.

— ОСТАВИ я на мира или ще извикам полиция!

Жената пусна момичето. То побягна покрай Лайла и Капитана през отворената врата на магазина. Продавачката я изгледа кръвнишки. После обърна също толкова яростен поглед към Лайла. Но вече не можеше да направи нищо.

Всичко свърши. Лайла и Капитанът излязоха. Отвън момичето я погледна, усмихна се припряно и изчезна.

— Какво, по дяволите, те прихвана? — попита Капитанът.

— Тая ме вбеси.

— Теб всичко те вбесява.

— Така трябва — каза Лайла. — Сега цяла вечер ще се чувствувам добре.

В магазина за алкохол купиха смесено уиски, газирана вода и плик с лед. Натовариха се здраво и тръгнаха обратно по тясната улица към бялата къщичка, до която бяха оставили яхтата.

— Защо се намеси в караницата? — попита Капитанът. — Какво те интересува?

— Хората се държат отвратително с децата — отвърна Лайла.

— Мислех си, че и без това си имаш достатъчно проблеми — отбеляза Капитанът.

Лайла не отвърна. Но й беше приятно. Избухнеше ли, после винаги се чувствуваше по-добре. Не знаеше защо, но все така се получаваше.

Капитанът не продума, докато слизаха към реката. Беше ядосан. „Няма нищо — помисли тя. — Ще му мине.“

На пристана беше толкова тъмно, че лодката едва се виждаше, Лайла пристъпваше внимателно. Не й се искаше да изпусне покупките.

Капитанът остави пълната торба на пристана и развърза лодката. После каза на Лайла да се качва. Подаде й багажа, след това влезе и той. Торбите му пречеха да гребе, затова взе само едното весло и загреба с него ту от едната, ту от другата страна.

Лайла погледна назад — големият, дълъг мост беше като сянка, отзад го осветяваше блесналото над Ню Йорк небе. Гледката беше прекрасна. Лайла потопи ръка във водата, беше топла.

Изведнъж се почувствува наистина добре. Разбра, че ще отидат заедно до Флорида. Вечерта щеше да е хубава.

Стигнаха до тъмната страна на яхтата и капитанът задържа лодката, докато Лайла се изкачи по стълбата. Подаде й в мрака пълните торби и тя ги остави на палубата.