Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Всъщност това, изглежда, бе отговорът на въпроса на Райгъл, който го преследваше цял дек: „Притежава ли Лайла качество?“

Биологично — да, социално — не. Очевидно! Еволюционната нравственост направо разрязва въпроса като диня. Понеже биологичните и социалните модели нямат почти нищо общо помежду си, Лайла едновременно притежава и не притежава качество. Точно такова усещане създаваше — едновременно за качество и за липса на качество. Ето причината.

Колко просто, както всяка висококачествена теория! Тя не дава сложни, уклончиви отговори, а разтваря въпроса и човек започва да се чуди защо изобщо го е задал.

Биологично Лайла е наред, социално е на доста ниско стъпало, интелектуално я няма никаква. Затова пък Динамично… Аха! Тук трябва да се внимава. У нея има нещо яростно Динамично. Тази нейна заядливост, острите й приказки, особените, диви сини очи. Сякаш седиш до планина, която бучи и тук-таме изпуска пара… Интересно би било да се поговори повече с Лайла.

Федър пристъпи към люка и надзърна. Май беше заспала долу в каютата. Нямаше да е лошо и той да подремне. Довечера Лайла сигурно щеше да е съвсем бодра и да настоява да излязат, а той щеше да е съсипан.

Наближаваха шамандура, леко наклонена към яхтата, в основата й водата се надигаше от насрещното течение. Сега реката течеше обратно и скоростта щеше да намалее. Освен това скоро щеше да мръкне, но за щастие не им оставаше да пътуват дълго.

От разположението на един шлеп отпред личеше, че яхтата е навлязла прекалено много откъм страната на Ню Йорк. Федър отклони носа с няколко градуса, за да избегне насрещното движение. В ширналото се водно пространство се виждаше, че шлепът е тласкан отзад. Имаше тръби в горната част, значи сигурно превозваше нефт или химикали. Насочваше се към яхтата и въпреки че не вярваше да се сблъскат, Федър промени курса, за да увеличи още повече разстоянието до шлепа.

Бреговете на това „море“ бяха далече, но се виждаше, че сградите и бреговите съоръжения са от големия град. Зад тях не се издигаха възвишения, стелеше се само индустриална мъгла. Федър погледна часовника си. Три и половина. Още няколко часа на светло. Вероятно щяха да стигнат до Найак, преди да се стъмни. Скоростта днес наистина беше добра. Дължеше се на придошлите от урагана води, на прилива и на естественото течение на реката.

Във всеки случай това беше отговорът на въпроса на Райгъл. Сега вече Федър можеше да си отдъхне. Райгъл му натрапваше ограничен, традиционен социално-биологичен морален кодекс, който самият той със сигурност не разбираше.

Колкото повече се задълбочаваше в темата, толкова повече Федър проумяваше колко важна е изолираността на статичните морални кодекси. Те представляваха обособени малки нравствени империи, отделени една от друга също както статичните равнища, чиито конфликти разрешаваха.

Първо, съществуваха морални кодекси, които утвърждаваха превъзходството на биологичните форми над неживата природа. Второ, имаше морални кодекси, според които социалният ред превъзхожда биологичните форми — традиционната нравственост, която забранява наркотиците, убийствата, прелюбодеянието, кражбите и така нататък. Трето, съществуваха морални кодекси, които утвърждават превъзходството на интелектуалния над социалния ред — демокрацията, справедливият съд със съдебни заседатели, свободата на словото, свободният печат. Накрая, съществуваше и Динамична нравственост, която не се изразяваше в кодекс. Според Федър тя можеше да се нарече „кодекс на Изкуството“, но на изкуството обикновено се гледа като на ненужно украшение и затова подобно наименование би подценило нейното значение. Нравствеността на онзи брухо в Зуни — ето това е Динамичната нравственост.

Излизаше, че за да оцелее, дадено организационно равнище често се бори срещу статичните модели, които крепят друго организационно равнище. Нравствеността не е прост сбор от правила. Тя е извънредно сложна борба между противоречиви ценностни модели. Конфликтът е остатък от еволюцията. В развитието си новите модели влизат в конфликт със старите. Всеки етап от еволюцията поражда многобройни проблеми.

Именно от борбата между противоречивите статични модели възниква представата за добро и зло. По такъв начин злото на болестта, която лекарят е абсолютно морално задължен да спре, изобщо не представлява зло на по-низшия статичен нравствен модел на вируса. Вирусът прави нравствено усилие да се противопостави на собственото си унищожение чрез по-низши неорганични сили на злото.