Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Един популярен нравствен въпрос, подобен на противопоставянето между вируса и пациента, е вегетарианството. Неморално ли е, както твърдят индуистите и будистите, да се яде месо от животни? Съвременната нравственост ни учи, че е неморално само ако сме индуисти или будисти. Иначе няма нищо лошо в яденето на месо, защото нравствеността не е нищо повече от обществена условност.

Еволюционната нравственост, от друга страна, би казала, че е научно неморално за всички, защото животните са на по-високо еволюционно стъпало, тоест по-Динамични са от зърното, плодовете и зеленчуците. Но нравствената сила на забраната не е толкова голяма, защото еволюционните равнища са по-близки, отколкото пациентът и вирусът. Тя би добавила, че този нравствен принцип е валиден само при изобилие от зърно, плодове и зеленчуци. Би било неморално за индуистите да не ядат кравите си по време на глад, защото в противен случай ще убиват човешки същества заради по-низши организми.

Тъй като не е обвързана с веществото, ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството свободно може да разглежда нравствени въпроси, които са на по-високо еволюционно равнище от вирусите, плодовете и зеленчуците. Там проблемите стават по-интересни.

Може ли да се каже, че от гледна точка на науката е нравствено обществото да убива човешки същества? По този изключително голям нравствен въпрос продължават да се водят съдебни и законодателни битки по цял свят.

Еволюционната нравственост на пръв поглед като че ли ще отговори утвърдително — обществото има право да убива хора, за да предотврати собственото си разрушение. Заплашеното от разбойници забутано първобитно селце има моралното право и задължение да ги убие, защото селото е по-висша еволюционна форма. Когато Съединените щати набирали войници за Гражданската война, всички знаели, че ще бъдат убити невинни хора. Северът е могъл да остави робовладелските щати да се обявят за независими и да спаси стотици хиляди живота. Но според еволюционната нравственост Северът е бил прав да води войната, защото нацията е по-висша еволюционна форма от човешкото тяло, а принципът на равенството между хората стои още по-високо от нацията. Истината на Джон Браун никога не е била абстракция. Тя продължава своя марш.

Когато няма непосредствена заплаха за самото общество, както при отделни престъпници, осъдени на смърт, въпросът става по-сложен. При предателство, бунт или война престъпникът може съвсем реално да заплашва обществото. Но ако установените обществени структури не са изложени на сериозна заплаха, според еволюционната нравственост няма морално оправдание престъпникът да бъде убит.

Той не е просто биологичен организъм. Дори не е дефектен елемент от обществото. С убийството на човешко същество се убива и източник на мисъл. Човешкото същество е сбор от идеи, а от нравствена гледна точка идеите стоят над обществото. Идеите са ценностни модели. Те са на по-високо еволюционно стъпало от обществените ценностни модели. Също както за лекаря е по-нравствено да убие вируса, а не пациента, по-нравствено е една идея да убие дадено общество, отколкото обществото да убие идеята.

Освен това има друга, още по-категорична причина — обществата, мислите и самите принципи не са нищо повече от множества статични модели. Те сами по себе си не могат да възприемат Динамичното Качество или да се приспособят към него. На това са способни единствено живите същества. Най-силният нравствен довод против смъртното наказание е, че чрез него отслабва Динамичната способност на обществото — способността да се променя и развива. Не е вярно, че „добрите“ са носители на истинските промени в обществото. Те изглеждат „добри“, защото се нагаждат. В действителност двигател на общественото развитие е не друг, а „лошите“ — те започват да изглеждат добри едва след стотина години. Ето истинската морална поука от историята на брухо в Зуни. Ако го бяха убили, жреците са щели силно да навредят на способността на обществото да се развива и променя.

Голямо беше изкушението да вземеш всички нравствени конфликти в света един по един и да провериш дали съответствуват на този аналитичен подход. Федър обаче разбираше, че веднъж ако започне, никога няма да свърши. Накъдето и да се обърнеше, каквито и примери да му хрумваха, като че винаги успяваше да ги вмести в рамките и обикновено по този начин да изясни по-добре характера на конфликтите.