С това Федър искаше да каже, че не само животът, а всичко е етическа дейност. Нищо друго. Метафизиката на Качеството постулира, че когато неорганичните модели на действителността създават живота, те го правят, защото е „по-добър“ и именно „по-доброто“ — първоначалната реакция на Динамичното Качество — е елементарната градивна частица на етиката, върху която се крепят доброто и злото.
Когато за пръв път проумя, че етиката и науката могат да се обединят в една система, Федър беше така завладян от неочакваното прозрение, че дни наред не бе в състояние да мисли за нищо друго. Подобно пристрастяване към абстрактна идея беше преживявал само веднъж дотогава — когато попадна на идеята за самото недефинирано Качество. Последиците от първата му мания бяха разрушителни, затова този път той си каза, че трябва да запази спокойствие и да се задълбочи. За него това беше голям Динамичен пробив, но ако искаше да го задържи, трябваше незабавно да намери статично място за прикрепване.
Имаше нужда от прикрепване. Исторически погледнато, всеки опит науката и етиката да се обединят е завършвал с провал. Една нравствена система не може да се прилепи за купчина безнравствена обективна материя. Безнравствената обективна материя изобщо не се нуждае от подобна шапка. Тя винаги я отхвърля като излишна повърхностна люспа.
Но Метафизиката на Качеството не допуска лющене. Според нея „безнравствената обективна материя“ е преди всичко низша форма на нравственост. Не е възможно никакво лющене. Второ, според нея дори материята да не беше низша форма на нравственост, пак нямаше да съществува никаква метафизична потребност да се доказва, че нравствеността произхожда от материята. При положение че статичните ценностни модели са разделени в четири системи, традиционните нравствени модели нямат почти нищо общо с неорганичната или биологичната природа. Те се наслагват върху неорганичната природа също както романите върху компютрите. По-често се противопоставят на биологичните модели, отколкото ги подкрепят.
Ето ключа към всичко.
От еволюционната структура на Метафизиката на Качеството личи, че не съществува една-единствена нравствена система. Системите са много. В Метафизиката на Качеството има нравственост, наречена „природни закони“ — чрез нея неорганичните модели тържествуват над хаоса; има нравственост, наречена „закон на джунглата“ — чрез нея биологията тържествува над неорганичните сили на глада и смъртта; има и нравственост, при която обществените модели тържествуват над биологията — „правото“; и накрая, има нравственост на разума, която продължава да се бори за надмощие в обществото. Всеки един от тези морални кодекси е също толкова самостоятелен от останалите, както романите — от двоичните схеми.
Това, което днес е прието да наричаме „нравственост“, е всъщност само един от съществуващите морални кодекси — социално-биологичният. В субектно-обектната метафизика този единствен социално-биологичен кодекс се смята за незначителна, „субективна“, физически несъществуваща част от Вселената. Но в Метафизиката на Качеството всички морални норми плюс още една, Динамичната нравственост, са не само реални — те са всичко.
Най-общо казано, когато съществува избор между две възможности при равни други условия, по-Динамичната алтернатива, тоест тази, която се намира на по-високо еволюционно стъпало, е по-нравствена. Ето един пример: „Лекарят ще постъпи по-нравствено, ако убие вируса, отколкото ако остави вирусът да убие пациента.“ Вирусът иска да живее. Пациентът също иска да живее. Но пациентът има нравствено старшинство, защото се намира на по-високо еволюционно стъпало.
Това само по себе си изглежда очевидно. Не е толкова очевидно обаче, че от гледна точка на ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството за лекаря е абсолютно, научно нравствено да предпочете пациента. Тук не става дума за произволна обществена условност, която важи само за някои, не за всички лекари и култури. Твърдението е валидно за всички хора, по всяко време, сега и завинаги — то е нравствен модел на действителността, също толкова реален, както формулата H2O. Най-накрая разглеждаме нравствеността на равнището на разума. Сега вече можем да извеждаме морални норми, произтичащи от еволюцията, които анализират нравствените доводи много по-точно от преди.
В нравствения еволюционен сблъсък между вируса и пациента разстоянието между тях е огромно и в резултат нравственото в ситуацията е очевидно. Но когато противопоставените статични модели са по-близо, нравствената сила на ситуацията не е така очевидна.
Читать дальше