Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

— Каква е целта на нощното бдение? — попита Федър.

Дюзънбъри го изгледа многозначително и отвърна:

— Видения.

— От огъня?

— Предизвиква ги една свещена храна. Кактус, наричат го „пейоте“.

Федър чуваше думата за пръв път. Беше точно преди времето на прословутите Лиъри и Алпърт, преди великата епоха на хипитата, битниците и децата на цветята, за чиято поява допринесоха кактусът пейоте и синтетичният му еквивалент ЛСД. Тогава пейоте беше неизвестен на почти всички с изключение на антрополозите и другите специалисти по индианистика.

В кутията, точно зад листчетата за Дюзънбъри, имаше купчина листчета за това, как в края на деветнайсети век индианците пренесли кактуса пейоте от Мексико и започнали да го ядат, за да достигнат промененото душевно състояние, което смятали за общуване с боговете. Дюзънбъри му бе казал, че според индианците, които го употребявали, той бил по-бързо и по-сигурно средство да изпаднат в състоянието, традиционно постигано чрез „търсенето на прозрение“, когато индианците се уединявали на пост, молитви и съзерцание дни наред в мрака на запечатана колиба, докато Великият дух не им се разкрие и не ги завладее.

На едно листче Федър беше преписал цитат, който показваше сходството между преживяванията, породени от кактуса пейоте, и описанията на някогашното търсене на прозрение. Там се говореше за „лекота, приповдигнатост, чувство на щастие и повишено внимание към всички възприятия, усещания и душевни състояния“.

„Следват изменения във възприятията — първоначално ярки, спонтанни образи, които пораждат илюзии, и накрая зрителни халюцинации. Чувствата се засилват, съдържанието им е разнообразно и може да включва еуфория, апатия, спокойствие или тревожност. Разумът се насочва към анализ на сложни явления или трансцендентални въпроси. Разширеното съзнание обхваща всички тези реакции едновременно. По-късно, след голяма доза халюциноген, човек може да изпита чувството, че се слива с природата и губи само личността си, което поражда състояние на блаженство и дори екстаз. Може да се прояви също дисоциативна реакция — субектът губи връзка със заобикалящата го действителност. Възможно е да усети, че се отделя от тялото, да получи сложни видения или да преживява непосредствената близост на смъртта, което може да породи ужас или паника. Преживяванията зависят от душевното състояние на човека, от характера му, физическата среда и културните влияния.“

Източникът, откъдето Федър беше взел материала, стигаше до заключението, че „сегашните научни изследвания и дискусии се замъгляват от политическите и обществените въпроси“, което от шейсетте години насам със сигурност беше вярно. На друго листче пишеше, че по същата тема Дюзънбъри е давал показания пред законодателните власти в щата Монтана. Директорът на колежа го посъветвал да не казва нищо, вероятно за да избегне политическия отзвук. Дюзънбъри така и сторил и както сподели по-късно с Федър, се чувствувал много виновен за това.

След шейсетте години около въпроса за пейоте се разгоря политическа битка без победител между личната свобода, от една страна, и демокрацията, от друга. Очевидно ЛСД с предизвикваните от него халюцинации увреждаше невинни хора и причиняваше смъртта им и очевидно мнозинството американци искаха наркотиците от типа на ЛСД да бъдат забранени. Ала повечето американци не бяха индианци и със сигурност не принадлежаха към Местната американска църква. Беше налице преследване на религиозно малцинство — нещо, което не би трябвало да се допуска в Америка.

Възраженията на мнозинството срещу пейоте отразяваха един културен предразсъдък, неподкрепеното от научни или исторически доказателства убеждение, че „халюцинациите“ по принцип са нещо лошо. Тъй като те са форма на лудост, самото понятие „халюциноген“ явно съдържа негативен оттенък. Както при ранните описания на будизма като „езическа“ религия и на исляма като нещо „дивашко“, налага се да отговорим на някои метафизически въпроси. Индианците, които го използуват в религиозните си обреди, със същия успех могат да го нарекат „дехалюциноген“, защото според тях той премахва халюцинациите на всекидневието и разкрива затлачената от тях действителност.

Всъщност гледната точка на индианците се подкрепя от някои научни доказателства. Експериментално е установено, че ако на паяци се даде ЛСД, те не се лутат безцелно, както бихме очаквали при „халюцинации“, а плетат необичайно съвършена, симетрична мрежа. Това е доказателство в подкрепа на тезата за „дехалюциногена“. Но политиката рядко се опира на фактите при вземането на решения.