Кристофър Паолини - Ерагон

— Скачай! — извика младежът и подаде ръка.

Аря скочи на дракона без колебание. Тя уви дясната си ръка около кръста на Ерагон, а с другата държеше оръжието си. Сапфира се приготви да излети, но в този момент един ургал я удари с брадва в гърдите.

Тя изрева от болка, скочи във въздуха и размаха крила. Под тях чудовището се опита да хвърли брадвата си, но Аря го уби, като изстреля зелена огнена топка от дланта си.

— Добре ли си? — Ерагон не можеше да види къде е ударена.

— Ще оживея, но пробиха бронята — отвърна Сапфира. — Едно парче се е забило в гърдите ми и ми е трудно да се движа.

— Можеш ли да стигнеш до леговището?

— Ще видим.

Ерагон обясни на Аря какво е състоянието на дракона.

— Аз ще остана да й помогна — предложи тя. — След това ще се присъединя към тебе.

— Благодаря ти.

Полетът беше труден и когато кацнаха, Сапфира се отпусна тежко на Исидар Митрим. Близнаците трябваше да наблюдават битката оттам, но ги нямаше. Ерагон скочи на пода и огледа раната. Четири от металните плочи на гърдите на Сапфира бяха огънати и затрудняваха дишането й.

— Погрижи се за нея — извика той и изтича през арката.

Спря и изруга. Намираше се на върха на Безкрайната стълба. Въобще не бе помислил как ще слезе в основите на Тронхайм, където копаеха ургалите. Той се огледа и видя тръбата, която водеше надолу. Без колебание грабна една от кожените подложки и се спусна. Камъкът беше гладък като полирано дърво. С кожата под себе си разви голяма скорост. Имаше опасност да изхвърчи навън, но успя да задържи ръцете и краката си неподвижни. Спускането му отне почти десетина минути. Когато спря, бе твърде замаян, за да стане, затова поседя неподвижно, докато дойде на себе си.

Намираше се в централното помещение, което беше съвсем празно. Над него се виждаше бледата светлина на Исидар Митрим. Той спря, защото не знаеше накъде да се отправи, и опита да се свърже с Близнаците, но не успя. В този момент под Тронхайм се разнесе силен трясък.

Един широк участък от пода избухна и излетя на десетина метра, във въздуха. Ерагон отстъпи назад, за да се предпази от отломките. През дупката започнаха да изскачат ургали.

Младежът се поколеба. Може би трябваше да побегне. Или да остане и да запуши тунела. Но ако Тронхайм беше пробит и другаде? Нямаше да успее да спаси града. „Трябва да изтичам до портите и да ги разруша. Тогава Варден ще могат да си го превземат обратно без обсада“.

Преди да реши какво да прави, от тунела се появи висок мъж, облечен с черна броня. Това беше Дурза.

Той държеше тънкия си меч с драскотината на острието. Носеше кръгъл черен щит и богато украсен шлем. На гърба му висеше наметало от змийска кожа. Червените му очи светеха с налудничав блясък.

Ерагон знаеше, че не е достатъчно бърз, за да избяга, и незабавно се свърза със Сапфира, макар да осъзнаваше, че тя няма да му помогне навреме. Припомни си уроците на Бром за магическия дуел. Аджихад бе споменал, че Сянката може да се убие само с удар в сърцето.

— Каз джтиерл тразид! Отраг баг — извика Дурза и ургалите обградиха Ерагон предпазливо. — Е, млади Ездачо, пак се срещнахме. Беше глупаво да бягаш от Гил’еад. Така само си влоши положението.

— Няма да ме заловиш жив!

— Наистина ли? — повдигна вежда Дурза. Светлината от рубина придаваше на кожата му съвсем отвратителен вид. — Този път го няма твоя „приятел“ Муртаг. Сега не можеш да ме спреш. Никой не може! Ерагон се притесни. „Откъде знае за Муртаг?“

— Харесва ли ти да те прострелват?

— Ще си отмъстя за това — намръщи се Дурза. — Сега ми кажи къде се крие твоят дракон.

— Никога.

— Тогава ще те принудя! — извика Сянката и замахна с меча си. Ерагон го отблъсна с щит и усети как нещо като свредел се опитва да си проправи път през мислите му. Той отблъсна Дурза и нападна на свой ред.

Съзнанието на съществото беше добре защитено. Младежът размаха Зар’рок, за да отвлече вниманието му, но си спечели удар по ребрата. Дурза проникна в съзнанието му и започна да взема контрол.

— Не! — изкрещя Ерагон и се хвърли върху противника си. Сянката се опита да го удари по ръката, но тя беше защитена от метална ръкавица. Младежът ритна противника си по крака и двамата паднаха на пода. Ерагон се възползва от това и го мушна в рамото, след което атакува отслабеното му съзнание. Внезапно го заля порой от образи.

Дурза като малко момче, което живее с родителите си, номади от равнините. Племето ги прокужда, наричайки баща му „клетвопрестъпник“. Само че тогава не се казва Дурза, а Карсаиб — името, което му е дала майка му.