Кристофър Паолини - Ерагон

Видът на нейната кръв разгневи Ерагон. Той скочи от коня и прониза най-близкия ургал, надавайки див вик. Атаката му обърка чудовищата и Сапфира се възползва от това. Тя се впусна срещу тях и успя да разкъса неколцина. Ерагон се хвана за един от вратните шипове и се покачи на гърба й. Муртаг размаха меча си, увлечен в друга схватка. Драконът скочи във въздуха и се издигна над двете армии, за да се възстанови малко. Ерагон дишаше учестено. Чувстваше се пълен с енергия и по-жив от всякога. Сапфира полетя няколко минути, преди отново да се спусне към ургалите и да се насочи натам, където бяха стрелците. Преди чудовищата да разберат какво става, Ерагон повали двама, а тя — още трима, и излетя отново, като избегна ответния залп.

Приложиха същата тактика на другия фланг. Оскъдната светлина им даваше възможност да нападат изненадващо. Ерагон реши да използва своя лък от въздуха, но скоро свърши стрелите си, а все още не искаше да прибягва до магия.

Полетът на Сапфира му даваше отлична възможност да следи цялото бойно поле и развоя на битката. Под Фардън Дур се водеха три отделни сражения при различните тунели. Ургалите бяха в неизгодно положение, защото не можеха да разгърнат напълно армията си. Но въпреки това Варден и джуджетата бяха изтласквани постепенно към Тронхайм. Защитниците изглеждаха незначителни като бройка пред непрестанно прииждащите пълчища.

Чудовищата се бяха скупчили около няколко знамена на различните кланове, но не беше ясно кой всъщност ги командваше. Клановете не си обръщаха внимание, сякаш получаваха заповеди отнякъде другаде. Ерагон искаше да разбере къде е този водач и да го убие.

Спомни си заповедите на Аджихад и започна да предава сведения на Близнаците. Те се заинтересуваха и му зададоха няколко въпроса, след което дойде ново нареждане:

— Присъедини се към Хротгар. Хората му се огъват.

— Разбрано.

Сапфира зави и се понесе към джуджетата. Кралят стоеше начело, облечен в златна броня, с чука на прадедите си в ръце. Той забеляза дракона и се усмихна доволно.

Сапфира се приземи до джуджетата и посрещна налитащите нападатели. Дори най-свирепите Кул се разколебаха при нейния вид. Ерагон се опитваше да я защитава. Отляво беше Хротгар, но отпред и отдясно напираха чудовища. Наложи му се няколко пъти да използва магия, за да спре устрема им. Едно копие отскочи от щита и натърти рамото му, но Ерагон пък успя да разцепи черепа на ургала.

Възхищаваше се от Хротгар, който, въпреки че бе стар дори по мерките на джуджетата, беше неудържим в битка. Всеки удар на Волунд известяваше за смъртта на нов противник. След като един от воините му падна пронизан, кралят грабна копието и го запрати обратно по притежателя му с невероятна сила. Този героизъм зарази младежа и той се хвърли рисковано напред, за да не изостане от Хротгар.

Наведе се и замахна към един Кул, но не можа да го достигне и почти падна от седлото. Противникът му се възползва от това, удари го по главата и го запрати назад. Ерагон опита да се намести, но чудовището беше готово за нов удар. Преди да замахне, едно острие прониза гърдите му. Съществото изпищя и се строполи на земята. Зад него стоеше Анджела.

Вещицата носеше дълго червено наметало и странна черно-зеленикава броня. Оръжието й представляваше жезъл с остриета в двата края. Анджела се усмихна и го развъртя. Зад нея Солембум, приел формата на младо рошаво момче, стискаше черен кинжал и се усмихваше щастливо.

Ерагон се закрепи на седлото и Сапфира отново излетя за кратка почивка. И трите батальона се задъхваха. Очевидно ургалите бяха твърде много. Младежът се замисли колко ли би успял да убие с магия наведнъж. Познаваше границите на възможностите си и знаеше, че ако унищожеше достатъчно ургали, за да промени хода на битката, това вероятно щеше да е самоубийствено. Но пък може би беше единственият начин да спечели победа.

Битката се проточваше с часове. Варден и джуджетата бяха изтощени, а към ургалите се присъединяваха нови и нови подкрепления. Това беше истински кошмар. Ерагон и Сапфира се биеха яростно, но на мястото на поваления противник веднага заставаше нов. Внезапно Близнаците се свързаха с него.

— Под Тронхайм се чуват странни шумове. Може би ургалите копаят под града. Вземи Аря и срутете тунелите им.

— Тръгваме.

Ерагон се огледа за Аря и я видя в центъра на сражението. Сапфира си проби път до нея, оставяйки купчина от мъртви противници.