П. Удхаус - Джийвс се намесва

— Наистина е твърде невероятно, драги ми Бърти — каза той, — как общуването ми с теб ме връща в моята младост. Всяка твоя дума извиква старите ми спомени.

Установявам, че в главата ми се връщат епизоди от далечното минало, за които не съм мислил от години. Като че си махнал с някаква магическа пръчка. В случая става дума за този проблем, с който се е сблъскал твоят приятел мистър Херинг. Докато ми разказваше за неволите му, мъглите се разсеяха, стрелките на часовника тръгнаха обратно и аз отново бях младеж на двадесет, заплетен до шия в аферата Бърта Симънс Джордж Ланчестър-Бъртиния баща, старият мистър Симънс. По това време те се намираха в Пътни. Той беше в бизнеса за внос на свинска мас и масло.

— Коя, коя афера?

Той повтори персонажите, попита ме дали ще искам още една глътка портвайн, което аз приех на секундата, и продължи:

— Джордж, един млад мъж с вулканични страсти, срещнал Бърта Симънс на танците в общинския салон в Пътни, организирани в помощ на вдовиците на железопътните носачи и бил моментално запленен. На любовта му било отговорено. Когато срещнал Бърта на следващия ден на главната улица в Пътни и я завел в сладкарницата на сладолед, заедно с него й предложил ръката и сърцето си. Които тя приела с въодушевление. Казала му, че когато са танцували предишната вечер, нещо преминало през цялото й тяло, а той отвърнал, че точно това почувствал и той.

— Родени един за друг, а?

— Това е най-точното описание.

— Дотук добре.

— Именно. Но имаше една пречка, при това много сериозна пречка. Джордж беше инструктор по плуване в местния басейн, а мистър Симънс имаше по-високи планове за дъщеря си. Той забрани сватбата. Говоря, разбира се, за дните, когато бащите можеха да забраняват сватбите. И едва когато веднъж Джордж го спаси от удавяне, той омекна и даде на младата двойка съгласието и благословията си.

— И как се случи това?

— Съвършено просто. Заведох мистър Симънс на разходка по брега на реката и го бутнах, а Джордж, който чакаше в пълна готовност, се гмурна и го извади. Разбира се, трябваше да понеса известна критика за своята непохватност и минаха много седмици, преди да получа отново покана за вечеря в Чатсуърт, домът на Симънс. В ония дни беше голяма мизерия, самият аз — студент по медицина, бях без петак в джоба си и перманентно гладен. Но с радост се пожертвах за приятеля си и резултатите, що се отнася до Джордж, бяха от щастливи по-щастливи. Та когато ми разказваше за желанието на мистър Херинг да омилостиви мистър Ъпджон, ми дойде на ум, че подобна… ъ-ъ… постановка, този термин ли използват сега младите, би свършила работа. Тук в Бринкли Корт има всички удобства. В обиколките ми на околността забелязах малко, но съвсем достатъчно езерце, и… ето ти, всичко е готово. Разбира се, само го подхвърлям като идея.

Думите му ме накараха цял да засияя. Когато си помислих колко зле съм го оценил, когато отношенията ни бяха хладни, ме обхванаха срам и угризения. Струваше ми се невероятно да съм гледал на тоя психо-доктор като на заплаха в лечението. Това може да послужи за урок на всеки от нас, че един мъж, дори и с голо теме и рунтави вежди, би могъл да си остане с младо сърце и с душа на великодушен спортсмен. Имаше около един пръст от рубинения сок на дъното на чашата ми, когато той свърши, и аз я вдигнах почтително за тост. Казах му, че е улучил десятката и си е заслужил една пура или кокосов орех, по избор.

— Ще отида и незабавно ще уредя нещата с моите хора.

— Мистър Херинг може ли да плува?

— Не като една, а като две риби.

— В такъв случай не виждам препятствие по пътя.

Разделихме се с взаимно доброжелателство. Когато излязох и ме лъхна летния въздух, си спомних, че не му казах как Уилбърт е купил, а не свил каничката за сметана, и в първия момент си помислих да се върна и да го уведомя. Във втория, обаче, отново си помислих, и не се върнах. Първите неща са си първи, казах си, а най-отгоре в дневния ред стоеше точката да се даде лъч надежда на Кипър. Това може да почака, реших, и се запътих към Кипър и Боби, които, трамбоваха поляната с наведени глави. Предусещах как само след малко ще повдигна тия глави със замах.

И не грешах. Ентусиазмът им беше бурен. И двамата безрезервно се съгласиха, че ако у Ъпджон има и най-малката искрица човешко чувство, което, разбира се, всееше предстоеше да се докаже, работата ни е в кърпа вързана.

— Ти не може да си се сетил за това сам, Бърти — каза Боби, винаги готова да подцени остротата на Устъровата находчивост. — Сигурно си говорил с Джийвс.