П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Честен кръст — тъкмо казваше противният хлапак. — Със собствените си уши чух как Бигс й предложи да я поразходи с автомобила.

— Обзалагам се, че му е отказала.

— Губиш, мой човек. Защо да му откаже? Бигс е истински красавец.

— За какво разговаряте, Огдън? — попита Ан.

— Тъкмо му разправях, че Бигс покани Селестин да я повози с колата.

— Ще му счупя канчето! — процеди вбесеният Джери.

Хлапакът подигравателно се изсмя и заяви:

— Как ли пък не! Мама ще те изрита, ако дори с пръст го докоснеш. Няма да търпи в къщата си човек, дето пребива шофьора й.

Джери Мичъл се обърна към Ан, сякаш я молеше за помощ. Откровенията на Огдън и особено хвалебствията му относно красотата на Бигс, бяха като ножове, забиващи се в сърцето му. Наясно бе, че в състезанието за спечелване на Селестин, камериерката на госпожа Пет, огромна пречка беше външността му, която сам преценяваше като невзрачна. И по рождение не беше красив като Адонис, ала през годините на блестящата му кариера на боксовия ринг физиономията му многократно бе прекроявана от юмруците на стотиците му съперници, поради което за съблазняването на особа от нежния пол трябваше да разчита само на моралните си качества и на изисканите си маниери. Принадлежеше към старата школа боксьори, чиято външност недвусмислено подсказва какъв спорт упражняват. В сравнение с по-младите си колеги — красавци и любимци на жените — той изглеждаше като човек от отминала епоха. Беше набит, с кръгла глава, малки очи и с издадена долна челюст, а носът му бе толкова сплескан от безмилостните удари, че едва се различаваше. Ниското му чело служеше като буферна зона между косата и веждите му, нямаше как да прикрие клепналите си уши — отличителен знак за всички боксьори. Ала независимо от външността си Джери беше много почтен и примерен гражданин, поради което веднага беше допаднал на Ан. Той пък буквално я обожаваше и бе готов и в огъня да стъпи заради нея. Откакто беше установил, че тя няма нищо против да изслушва сърцераздирателните му изповеди относно любовните му мъки и да му съчувства, се беше превърнал в неин покорен роб. И този път младата жена побърза да му се притече на помощ.

— Изчезвай, Огдън — обърна се към хлапака с присъщата си откровеност.

Огдън се опита да й отправи предизвикателен поглед, но след секунда сведе очи. Напразно си беше блъскал главата над въпроса, защо се страхува от нея, ала неоспорим факт бе, че от всичките си роднини и познати уважаваше само нея. Погледът й не пропускаше нищо, а спокойствието й и надменността й го усмиряваха.

— Защо? — промърмори той. — Нямаш право да ми заповядваш, не съм ти подчинен.

— Побързай, Огдън.

— Какво си въобразяваш? Да не мислиш, че можеш да ме командваш…

— И тихо затвори вратата след себе си — прекъсна го младата жена. Когато хлапакът с неудоволствие се подчини, тя се обърна към Джери: — Досаждаше ли ти?

Бившият боксьор избърса с длан потта от челото си.

— Да знаете, че ако хлапето не престане да ми пречи, докато тренирам, ще го… Чухте ли го какво дрънкаше за Маги, госпожице Ан?

Всъщност Селестин се казваше Маги О’Тул, ала госпожа Пет упорито отказваше да се обръща към камериерката си с това плебейско име.

— За Бога, Джери, защо му обръщаш внимание? Ясно е като бял ден, че досадникът лъже. Няма друга работа освен да търси лесна жертва, която да тормози — сигурна съм, че му доставя неописуемо удоволствие. На Маги и през ум не би й минало да приеме поканата на Бигс.

Джери с облекчение въздъхна и обяви:

— Не е зле човек да ви има на своя страна, госпожице Ан.

Младата жена отиде до вратата и я отвори. Огледа коридора, за да се убеди, че не ги подслушват, сетне отново се настани на мястото си и подхвана:

— Искам да обсъдя с теб една моя идея. Питам се дали ще се съгласиш да ми помогнеш.

— Само кажете, госпожице.

— Налага се да предприемем нещо относно Огдън. Отново е разгневил чичо Питър, макар да го предупредих, че ако още веднъж го стори, ще му се случи нещо ужасно… Сигурно не е взел предупреждението насериозно. Джери, що за човек е приятелят ти Смедърс?

— Да не би да питате за Смидърс?

— Смидърс, Смедърс, не е толкова важно. Става дума за онзи кучешки лечител. Имаш ли му доверие?

— Бих му дал и последния си долар. Познаваме се от ей такива дечковци.

— Не те питам дали е почтен. Намислила съм да изпратя Огдън на лечение при него и се интересувам дали мога да разчитам на помощта му.

— Брей! Да му се не види! — възкликна той след секунда озадачено мълчание и с възхищение се втренчи в своята богиня. Убеден бе, че в умствено отношение госпожица Ан превъзхожда ближните си, но този път идеята й беше гениална. Толкова гениална, че направо го сащиса и временно го лиши от дар-слово. Като се окопити, предпазливо попита: — Нима планирате да го отвлечете?