П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Позна, драги мой. Всъщност ти ще го похитиш, стига да се съгласиш да ми съдействаш.

— Значи искате да го изпратите в кучешката болница на Бъд Смидърс.

— Точно така, искам да го изпратя на лечение. Допадат ми методите на твоя приятел. Мисля, че престоят при Бъд ще му се отрази добре.

— Ако питате мен, приятелят ми ще поочовечи проклетия хлапак. Ама не е ли много опасно? Отвличането на деца се смята за сериозно престъпление и ако се издъня, ще загазя.

— Това не е отвличане.

— Може и да не е, обаче на такова ми прилича.

— Не бой се, приятелю. Дори случайно да се провалим, леля Неста няма да повдигне обвинение срещу нас — та нали ще стане за смях, ако се разчуе, че сме изпратили Огдън във ветеринарна болница. Харесва й името й да се споменава в пресата, но похищаването на синчето й ще бъде антиреклама. Признавам, че поемаме известен риск. В случай на неуспех ще загубиш работата си, а мен ще осъдят на доживотно заточение при баба ми. Не си имал щастието да се запознаеш с нея, нали? На този свят се страхувам единствено от нея. Живее на километри разстояние от всякакво населено място и държи всяка сутрин точно в седем и половина членовете на семейството да присъстват на молитвата. Ако се съгласиш да ми помогнеш, готова съм да рискувам заточение в името на толкова благородна кауза. Знам, че и ти обичаш чичо Питър, а малкият негодник така му лази по нервите, че рано или късно ще го доведе до лудост. Нали няма да ми откажеш, приятелю?

Джери се изправи и й подаде мазолестата си длан:

— Кога започваме?

Тя сърдечно стисна ръката му и възкликна:

— Благодаря ти, Джери. Истинско бижу си! Завиждам на Маги. А сега към същността на въпроса: невъзможно е да предприемем каквото и да било до завръщането им от Англия, защото леля положително ще отпътува заедно с любимото си синче.

— Кой ще заминава за Англия?

— Чичо Питър и леля Неста възнамеряват да прекосят океана и да убедят един младеж на име Крокър да се завърне в родината.

— Крокър ли? Джими Крокър! Разюздания Джими!

— Същият. Нима го познаваш?

— Срещнахме се един-два пъти, докато работеше в „Кроникъл“. По всичко личи, че добре се забавлява в добрия стар Лондон. Видяхте ли снимката в днешния вестник?

— Да. Точно заради тази фотография леля Неста иска да го върне в Америка. Мисля, че намерението й е обречено на неуспех. Няма причини той да се подчини.

— За последен път го видях преди няколко години, когато тренирах Еди Флин за мача с Порки Джоунс. Срещнахме се в спортната зала и забелязах, че Джими е пиян до козирката — замислено каза Джери.

— Доколкото разбрах, напоследък изобщо не е изтрезнявал.

— Заведе ме на вечеря в някакво баровско заведение, където всички освен мен бяха във вечерно облекло. Почувствах се като мръсен парцал върху току-що измита палуба. Разбрах, че Джими Крокър е постоянен посетител на заведението, ама от написаното във вестника става ясно, че е постоянен клиент и на повечето лондонски ресторанти. Така става с всички младежи, когато не работят и им позволяват да живеят нашироко.

— Точно затова искам да предприема акция за спасяване на Огдън. Ако и в бъдеще я кара както досега, ще се превърне във втори Джими Крокър.

— Позволете ми да не се съглася — Джими е десет класи над противното хлапе.

— От един дол дренки са.

— Ама вие май му имате зъб на Джим — учудено констатира Джери. — Каква е причината?

Ан прехапа устни, сетне промърмори:

— Не го одобрявам по принцип. Хора като него не ми допадат… Радвам се, че се споразумяхме, Джери. Знаех си, че мога да разчитам на теб. Но не мисли, че ще рискуваш залудо. Чичо Питър ще те възнагради за услугата. Парите ще ти стигнат да създадеш възстановителния център, за който все говориш. После ще се ожениш за Маги и ще живеете щастливо до края на дните си.

— Уха! И шефът ли участва в заговора?

— Още не, но ще побързам да го уведомя. Тихо, някой идва.

Господин Пет колебливо пристъпи в залата. Все още изглеждаше разтревожен.

— Добро утро, Мичъл. Ан, радвам се, че те открих. Леля ти е решила да заминем за Англия. Искам да ни придружиш.

— За какво съм ти? Едва ли очакваш да ти помагам при преговорите с Джими Крокър.

— Не, не. Държа да ни правиш компания по време на пътуването и да държиш настрана Огдън. Само ти умееш да се справяш с него. Не знам как го правиш, но в твое присъствие той коренно се променя, става нов човек.

Ан крадешком погледна към Джери, който окуражаващо й се усмихна. Очевидно очакваше от нея да изпълни обещанието си и да посвети чичото в гениалния си план.