П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Ако Юджиния имаше поне малко ум в главата, щеше да предвиди какво ще се случи, когато отведе хлапака от Ню Йорк, където той направи сума поразии, и му позволи да живее като Крез в Лондон, без да се захване за някаква работа. Всъщност защо ли се учудвам — ако имаше капчица ум, тя нямаше да се омъжи за онзи никаквец Крокър.

Госпожа Пет замълча и се замисли, в очите й проблеснаха гневни пламъчета. Припомни си сцената, разиграла се преди три години, когато сестра й бе обявила, че възнамерява да се омъжи за никому неизвестния актьор Бингли Крокър, който отгоре на всичко не беше и в първа младост. Госпожа Пет никога не бе виждала бъдещия си зет, но така яростно се възпротиви срещу този брачен съюз, че от този ден нататък сестра й не й проговори. Юджиния мразеше да я критикуват. Притежаваше чепатия характер на госпожа Пет, дори и по външност сестрите си приличаха като две капки вода.

Неста Пет решително тръсна глава, за да прогони спомените. Било каквото било. Миналото беше без значение, настоящето изискваше решителни и непопулярни мерки.

— Дори на празноглавата ми сестра би трябвало да е ясно, че младеж на двайсет и една трябва да има постоянна работа.

В този момент съпругът й излезе от летаргията си. Беше яростен защитник на принципа, че всеки е длъжен да се труди, и думите на госпожа Пет бяха като музика за ушите му.

— Имаш право — кимна доволно. — Младежите не бива да лентяйстват.

— Погледни какво се случи с младия Крокър, откакто заживя в Лондон: подвизите му го увенчаха с печална слава. Научих, че след като бил сгоден за една девойка, отказал да се ожени за нея, после се сбил на политически митинг… да не говорим за подвизите му в Монте Карло. Сигурна съм, че ще умре от преливане. Според мен Юджиния не е с всичкия си. Изглежда, че няма никакъв авторитет пред собствения си син.

Господин Пет изстена в знак на съчувствие.

— А сега проклетите вестникари са научили, че съм негова леля, и бас държа, че към всяка статия за него ще поместват и моя фотография.

Тя замълча, задушавана от справедлив гняв.

Господин Пет, който гледаше сериозно на длъжността си на пригласящ по време на монолозите на благоверната си, усети, че от него се очаква смислена реплика.

— Изключително неприятна ситуация, нали? — побърза да се прояви.

Съпругата му се нахвърли върху него като разярена тигрица:

— Какви ги дрънкаш! Безполезно е да обсъждаме този въпрос!

— Така си е — заяви той, като благоразумно се въздържа да изтъкне, че търпеливо беше изслушал безкрайния й монолог.

— Трябва да предприемеш нещо! — сряза го Неста Пет.

Ан не хранеше особено топли чувства към леля си и не можеше да я понася, когато издевателстваше над бедния господин Пет. В Характера на прочутата писателка имаше нещо, което събуждаше най-лошото в иначе откритата и доверчива девойка — високомерието й. Сега тя не издържа и се намеси в разговора.

— Какво ли може да направи чичо Питър? — с леден глас попита Ан.

— Да накара младежа да се върне в Америка и да се хване на работа. Това е единственият изход.

— Мислиш ли, че идеята е осъществима?

— Естествено.

— Да речем, че Джими Крокър приеме да прекоси океана и отново да заживее тук, но какво ще работи? Едва ли отново ще го назначат в „Кроникъл“, след като не е писал години наред и е станал за смях пред куцо и сакато. Доколкото ми е известно, разбира само от тази работа.

— Скъпа моя, не създавай трудности.

— Не ги създавам, просто съм обективна.

Господин Пет почувства, че е време да се намеси. Непрекъснато беше на тръни в очакване да избухне поредният скандал между двете дами. Ан беше темпераментна като всички червенокоси. Действаше импулсивно, никому не цепеше басма и подобно на баща си с прекалена готовност влизаше в сражение. Но колкото и да бе свадлива, бързо се разкайваше заради грубостта си — още нещо, присъщо на червенокосите. Предложението й да препише на машина последното творение на прочутата писателка беше като маслинено клонче, поднесено на лелята след скандал, подобен на този, който всеки момент щеше да се развихри. На Питър Пет не му се искаше примирието да бъде нарушено малко след като е влязло в сила.

— Защо да не назнача момчето в моята фирма? — подхвърли той.

Назначаването на младежи във фирмата беше любимото му занимание, доставящо му неописуемо удоволствие. В момента под покрива му живееха шестима гениални младежи, които се тъпчеха до насита за сметка на джоба му и които веднага би наел да адресират служебната кореспонденция. Най-вече имаше зъб на племенника на съпругата си, когото смяташе за най-голям търтей. Упорито отказваше да повярва в съществуването на експлозив, който да предизвика революция в традиционните методи за провеждане на бойни действия. Неоспорим и всеизвестен факт бе, че покойният баща на Уили се славеше като изобретател, ала Питър Пет не мислеше, че младежът е наследил гениалността на покойника. Проявяваше оправдан скептицизъм към експериментите с експлозива и беше убеден, че единственото настоящо и бъдещо изобретение на Уили се състои в измислянето на хитри планове за сладък живот на гърба на някой състоятелен човек.