П. Удхаус - Законът на Устър

— Бърти…

Но тревогата се оказа фалшива. Откърти тежка въздишка и отново се възцари мълчание.

— Бърти…

Пак нищо не излезе. Пауза.

Започнах да се огъвам под напора на напрежението. И друг път, а именно през онова паметно лято в Бринкли Корт, сме имали подобни глухонеми общувания, но тогава успявах да раздвижа мизансцена по време на неловките пропадания в разговора. Не знам дали си спомняте, но предишната ни беседа в Бринкли Корт протече в трапезарията в присъствието на студена закуска, която много ми помогна, защото бях в състояние периодично да се пресягам към някое яйце или парче сирене. В отсъствието на гореспоменатите бяхме принудени да се кокорим един срещу друг, а това неизменно поражда неловкост.

Устните й се разтвориха. Забелязах, че нещо напира към повърхността. Едно-две преглъщания, и се започна.

— Бърти, исках да те видя… Помолих те да дойдеш, защото исках да ти кажа… Исках да ти кажа… Бърти, годежът ми с Огъстъс се разпадна.

— Да.

— Ти знаеш?

— Горе-долу. Той ми разправи.

— Тогава знаеш защо те помолих да дойдеш. Исках да ти кажа…

— Да?

— … че желая.

— Да?

— … да те ощастливя.

За миг сливиците й отново се парализираха, но поредният пристъп на преглъщане оправи нещата.

— Бърти, ще стана твоя съпруга. Предполагам, че в подобен момент повечето хора биха престанали да се ритат срещу неизбежното, но аз се славя със силен дух. Когато се решават такива жизненоважни въпроси, човек не бива да остави камък непреобърнат.

— Много мило от твоя страна — вежливо изрекох аз. — Дълбоко ценя честта и тъй нататък. Но премислила ли си добре? Поразсъждава ли на спокойствие? Не смяташ ли, че си прекалено сурова с клетия стар Гъси?

— Какво! След всичко, което стана тази вечер?

— Точно за това исках да поговорим. Винаги съм смятал, че в подобни ситуации е най-добре да се посъветваш с опитен светски мъж, преди да вземеш някое драстично решение. Не би искал след това да започнеш да кършиш ръце и да стенеш „О, защо тогава не знаех!“, нали? По мое мнение нещата трябва да се преразгледат. Ако те интересува какво мисля, намираш се в голяма заблуда относно Гъси.

— Заблуда ли? Когато го видях със собствените си очи да…

— Да, но си разтълкувала гледката от погрешна изходна точка. Нека ти обясня…

— Това не може да има друго обяснение. Бърти, нямам намерение да се връщам на темата. Зачеркнах Огъстъс от живота си. До тази вечер го виждах единствено през златистия воал на любовта и го смятах за съвършен. Но тази вечер той разкри пред мен истинския си облик на сатир.

— Точно това искам да ти обясня. Тук е голямата ти заблуда. Разбираш ли…

— Не желая да говоря повече за това.

— Но…

— Моля те!

— Е, добре.

Примирих се. Разяснителната работа неизменно започва да куца, ако момичето отказва да слуша.

Тя извърна глава, без съмнение за да скрие една мълчалива сълза, и настъпи кратък интервал, през който попи очите си с кърпичка и избягвайки погледа ми, се зарови в купчина ноти върху пианото.

Най-сетне взе думата.

— Няма смисъл, Бърти. Естествено, знам защо говориш така. Зад всичко се крие сладката ти великодушна природа. Няма нещо, което да ти попречи да помогнеш на приятел, дори с цената на собственото си щастие. Но каквото и да кажеш, няма да промениш решението ми. Между мен и Огъстъс всичко е свършено. От тази вечер той е спомен за мен… спомен, който непрекъснато ще избледнява с годините, през които ти и аз все повече ще се сближаваме. Ти ще ми помогнеш да забравя. Когато си редом с мен, ще съумея след много, много време да прогоня магията от чара на Огъстъс… А сега ще е най-добре да отида да уведомя татко.

Трепнах. Лицето на татко Басет в мига, когато допусна, че ме печели за племенник, не се беше изличило от паметта ми. Стори ми се, че ще бъде нечовешко сега, преди да е спрял да се тресе от мисълта за отминалата го на косъм участ, да го халосат с новината кой ще е новият му бъдещ зет. Не обичах татко Басет, но не бях лишен от елементарна човещина.

— Пресвета ми лельо! — възкликнах аз. — Недей!

— Длъжна съм. Той има право да знае, че ще стана твоя съпруга, защото очаква след три седмици да се омъжа за Огъстъс.

Засмилах думите й и най-сетне проумях смисъла им. Един баща трябва да е в крак с подобни събития. Не можеш да махнеш с ръка и да оставиш стареца да тръгне към църквата с цилиндър и цвете на бутониерата само за да разбере, че сватбата е отменена и никой не си е направил труда да го уведоми.