П. Удхаус - Законът на Устър

Стигнах до гостната и тъкмо да бутна вратата, която бе полуотворена, когато от другата й страна зазвуча глас, който изрече:

— Споуд, направи ми услугата да не дрънкаш глупости!

Нямаше начин да го сбъркам. В тембъра на Гъси от най-крехка възраст има нещо неповторимо индивидуално, напомнящо на слушателя отчасти за изтичане на газ от спукана тръба, отчасти за овца, зовяща малкото си в периода на обагване.

Нямаше начин да не съм чул правилно думите. Бяха точно тези, които отразих по-горе, и смайване е слаб израз за обрисуване на обзелите ме чувства. Започнах да проумявам, че в откачения разказ на Мадлин Басет в крайна сметка може да има доза истина. Искам да кажа, че този Огъстъс Финк-Нотъл, който каза на Родерик Споуд, че дрънка глупости, бе напълно в състояние да го прати да си проветри мозъка.

Влязох в стаята, обладан от изумление.

С изключение на някаква смътна женска фигура, която се мержелееше около чайника и имаше вид на трета братовчедка, присъстваха само сър Уоткин Басет, Родерик Споуд и Гъси. Гъси стоеше пред камината, мъжествено разкрачил крака, и се грееше на огъня, вероятно предназначен за задните части на стопанина на дома. Веднага разбрах какво е имала предвид Мадлин, когато ми сподели, че се е отърсил от стеснителността си. Дори от другия край на стаята се забелязваше, че по отношение на самоувереността самият Мусолини би могъл да му завиди.

Забеляза, че се появиха и ми махна, както ми се стори, с покровителствена небрежност. Същински обветрен помешчик, приемащ делегация на арендаторите си.

— А, Бърти. Ето те и теб.

— Да.

— Влез, влез и се почерпи една кифла.

— Благодаря.

— Донесе ли книгата, за която те помолих?

— Ужасно съжалявам, забравих.

— От всички празноглави магарета, с които ме е сблъсквал животът, ти със сигурност си най-тежкият случай. Други ще откликнат на молбата ми. Свободен си.

И като махна с ръка, сякаш уморено пъдеше муха, поиска да му поднесат сандвич със задушено месо.

Това първо ядене в Тотли Тауърс и до ден-днешен е един от най-мъчителните ми спомени. По правило чашата чай след пристигането в провинциално имение ми доставя особено удоволствие. Допада ми прашенето на дървата в камината, приглушеното осветление, уханието на препечен хляб с масло, създаващи атмосфера на кротък уют. Сияйната гостоприемна усмивка на домакинята и плахият шепот на домакина, който ме сръгва в ребрата с думите „Дай да се смотаем оттук и да ударим по едно уиски в оръжейната“ пораждат у мен най-дълбоки чувства. В подобни случаи хората казват, че Бъртрам Устър е в неповторима форма.

Но сега цялото усещане за доброжелателност бе нарушено от поведението на Гъси, което неизвестно как внушаваше мисълта, че току-що е купил имението. Изпитах облекчение, когато бандата най-сетне се оттегли и останахме насаме. Наоколо витаеха мистерии, които трябваше да разбуля.

Стори ми се най-препоръчително да започна с изслушване на второ мнение относно състоянието на отношенията му с Мадлин. Женската страна ме бе уверила, че всичко отново върви по ноти и масло, но по този въпрос не можех да си позволя лукса да се предоверя.

— Преди малко се видях с Мадлин — започнах аз. — Твърди, че още се обичате. Вярно ли е?

— Напълно. Между двама ни възникна известна краткотрайна студенина по повод мушицата, която извадих от окото на Стефани Бинг. Изпаднах в паника и ти телеграфирах да дойдеш. Но вече нямам нужда от теб. Поех юздите с желязна ръка и всичко се оправи. Все пак, щом тъй и тъй си дошъл, постой ден-два.

— Благодаря.

— Без съмнение ще се радваш да се видиш с леля си. Доколкото разбрах, пристига тази вечер.

Вцепених се. Знаех, че леля Агата лежи в болницата с жълтеница. Само преди два дни й носих цветя. Естествено, не би могла да бъде леля Далия, защото дума не обели, че крои нахлуване в Тотли Тауърс.

— Май имаш грешка — отбелязах аз.

— Нямам никаква грешка. Сутринта Мадлин ми показа телеграмата, с която пита дали може да бъде приета за някой и друг ден. Забелязах, че е изпратена от Лондон, следователно трябва да е напуснала вече Бринкли Корт.

Зейнах.

— Само не ми казвай, че говориш за леля Далия.

— Разбира се, че говоря за леля ти Далия.

— Искаш да кажеш, че довечера пристига леля Далия?

— Точно така.

Отвратителна новина. Задъвках стръвно долната си устна с нескрита тревога. Това внезапно решение да ме последва в Тотли Тауърс можеше да означава само едно: леля Далия е премислила нещата, проявила е недоверие към волята ми за победа и е решила, че ще е най-препоръчително да дойде и лично да проследи да не би да се отклоня от изпълнението на задачата. Запредвиждах трудности, защото бях твърдо решен да се отклоня. Заопасявах се също, че отношението й към непокорния племенник няма да е по-добро, отколкото към вироглава хрътка от времето на ловджийските й подвизи.