П. Удхаус - Лелите не са джентълмени

Естествено, рицарският дух на Устър не можеше да допусне нищо такова. По някакъв начин, независимо от смъртния риск, котката трябваше да бъде инфилтрирана в Главната квартира на Кук. Но кой щеше да извърши инфилтрацията? Били Греъм бе показал достатъчно недвусмислено, че и всичкото злато на света не може да го предума да се изправи срещу ужасите на зловещия Егсфорд Корт. Джийвс официално бе заявил своя отказ от участие. А леля Далия автоматично отпадаше поради злощастната неспособност да се придвижва от място на място, без нито съчка да изпука под нозете й.

Това стоварваше случая безвъзвратно върху плещите на Бъртрам. И той не можеше да махне с ръка и да продължи, свирукайки по пътя си, защото стореше ли го, всяка надежда да се докосне в близко бъдеще до шедьоврите на Анатол приритваше и безвъзвратно предаваше Богу дух.

Ето защо настроението, в което на другия ден прескочих до „Гъската и скакалецът“ за закуска, бе мрачно. Като правило аз не приемам сутрешната си храна в шест и половина, но тъй като сега бях буден още от четири, мъките на глада започваха да стават нетърпими.

Ако имаше едно нещо, което да смятах за сигурно, то бе, че ще закусвам сам. Затова изненадата ми, когато открих Орло да се тъпче с яйца и бекон в трапезарията, бе съществена. Не можех да си представя как тъй е влязъл в обращение в този ранен час. Разбира се, хората, наблюдаващи птици, са непостоянни в своите привички, но дори и да имаше среща с някое коприварче, той можеше да си я уреди за по-приличен час.

— А, здрасти, Бърти — рече. — Радвам се да те видя.

— Рано си се вдигнал, Орло.

— Малко преди обичайния ми час. Не искам да карам Ванеса да чака.

— Поканил си я на закуска?

— Не, тя ще е закусила, когато се видим. Срещата ни е за седем и половина. Разбира се, може и да закъснее. Всичко зависи от това колко бързо ще успее да намери ключа от гаража.

— За какво й е притрябвал?

— За да изкара бентлито.

— А за какво й е бентлито?

— Драги ми Бърти, нали все с нещо трябва да избягаме.

— Да избягате?

— Май трябваше с това да започна. Да, ние ще избягаме и, слава Богу, денят се очертава чудесен за целта. А, ето ги и твоите яйца. Ще видиш, че ще ти харесат.

Със сядането си на масата аз бях поръчал яйца и както Орло справедливо отбеляза, те бяха отлични. Но аз ги чоплех отнесено с вилицата, твърде поразен, за да им отдам дължимото внимание.

— Да не искаш да кажеш — рекох, — че вие с Ванеса действително… такова?

— Това е единственият трезв и далновиден подход. Защо, изненадва ли те?

— Като ударен с пушен бут съм.

— И какво толкова?

— Мислех, че не си говорите.

Той нададе хиенски кикот. Явно доста го напъваше изотвътре — и нищо чудно, разбира се, след като Ванеса бе за него като слънцето и въздуха за всяко живо същество, както съм чувал да се изразява Шекспир. Това ме накара да се замисля върху поразителните различия в човешките вкусове. Аз самият, както съм отбелязвал, макар и заслепен навремето от лъчистата й хубост, получавах скомина от перспективата да свържа жребия си с нейния, докато той явно с копита риеше и даваше де що му е мило и драго да го стори. По абсолютно същия начин моят чичо Том маха с четири крака във въздуха, ако успее да се сдобие на непомерна цена с яйцевидна сребърна сосиера от времето на кралица Ана (Т.е. от началото на 18 век. Б. пр.), с която аз за нищо на света не бих допуснал да ме видят на публично място. Какво нещо са човешките вкусове!

Орло продължаваше да се превива от смях.

— Не си в крак със светската хроника, Бърти. Това, за което говориш, е минало. Не отричам, че имаше момент, когато отношенията ни донякъде се обтегнаха и по адрес на моята мъжественост бяха изречени силни, макар и крайно несправедливи думи, но снощи помежду ни настъпи мир и благодат.

— О, значи снощи си я срещнал?

— Малко след като се разделих с теб. Тя бе излязла на кратка разходка, преди да се оттегли в покоите си, за да ороси възглавието си с горчиви сълзи.

— Защо ще го оросява?

— Защото мислела, че й предстои да се омъжи за теб, разбира се.

— Разбирам. Участ по-лоша от смъртта, може да се каже.

— Именно.

— Съжалявам, че съм й причинил това безпокойство.

— О, всичко е наред. Тя го преодоля веднага щом й казах, че съм ходил при Кук да си искам парите. Трябваше да видиш разкаянието й, когато чу, че съм тряснал няколко пъти по масата с мъжествен юмрук. Направо се покъртих. Тя ми заяви, че героите от древногръцкия епос били мижитурки в сравнение с мен и се метна в обятията ми.