П. Удхаус - Лелите не са джентълмени

— Как си позволявате дори да допуснете, че съм такъв глупак, та да повярвам, че родната ми дъщеря се е влюбила в Орло Портър? — прогърмя той. — Сякаш някое нормално момиче би могло да обикне тоя клетник!

— Нелепо! — рече Планк.

— Ванеса начаса би отвърнала лице от него.

— В отврата — рече Планк.

— Не че проумявам какво е намерила и у вас.

— Нито пък аз — рече Планк. — Особено с тая пиянска четина по лицето. Противна гледка.

Вярно, че тази сутрин не се бях обръснал още, но това вече мина всякаква граница. Устър приема с готовноет критиката, но не понася вулгарната обида.

— Пфу! — рекох. Това е израз, който не фигурира в речниковия ми фонд, но Ниро Улф (Частен детектив, герой от романите на американския писател Рекс Стаут. — Б. пр.) го използва под път и над път и все с отличен резултат, та ми се стори, че тук ще пасне добре. — Писна ми от тъпите ви диалози. Прочетете това тук. — И аз подадох на Кук писмото на Орло Портър.

Трябва да призная, че по-добър ефект от тази съкрушителна улика, както би я нарекъл Планк, не можеше и да се желае. Ченето на Кук провисна. Той изгрухтя. Лицето му се плисира неконтролируемо.

— Боже мой! — изхърка.

— Какво има? — попита Планк. — Какво става?

— Това тук е от Портър. Пише, че е избягал с Ванеса.

— Навярно е фалшификат.

— Не. Почеркът на Портър не може да се сбърка… — Той се задави. — Господин Устър…

— Не го наричай господин Устър, сякаш е достоен член на обществото — пламенно изрече Планк. — Той е отявлен престъпник, който навремето за една бройка да ме завлече с пет лири. Можеш да се обръщаш към него с „Джо Тиролеца“ — името, под което е известен на полицията. Устър е само псевдоним.

Кук май не го слушаше — за което не мога да го виня.

— Господин Устър, дължа ви извинение.

Реших да не бъда суров в справедливия си гняв. Нямаше смисъл да мачкам бедното старче под желязната си пета. Вярно, той се бе държал крайно оскърбително, но все пак към мъж, изгубил в разстояние само на два дни котка и дъщеря, може да се прояви известно снизхождение.

— Да не говорим повече за това, драги — рекох. — На всеки от нас се случва да сгреши. Прощавам вина драго сърце. И ако това малко недоразумение ви е научило друг път да не говорите, докато не сте сигурен във всички факти, значи срещата ни не е отишла напразно.

Бях направил кратка пауза, чудейки се дали не звуча твърде покровителствено, когато някой с тих глас каза: „Мяу“, и като погледнах надолу, видях, че котката се е присъединила към нас. И ако някога някоя котка е избирала най-неподходящия момент, за да се проникне от общителност и да пожелае да се отърка сред хора, то тази котка бе именно тази котка. Зяпнах я с пърхащо сърце и безмълвен копнеж да се намирам далеч от тук, някъде на юг. Захапал пръстите на двете си ръце, за да не заскубя с тях рязко побелелите си коси, аз зачаках да узная свойта участ.

Не ме накараха да чакам дълго.

— Ха! — рече Кук, като грабна животното и го притисна към гръдта си. Явно интересът му към всякакви избягали щерки беше изстинал начаса.

— Казах ти, че само Джо Тиролеца ще да я е откраднал — доволно се обади Планк. — Тъкмо затова се навърташе край конюшните оня ден. Дебнел е сгоден случай.

— Чакал е своя час.

— Виж го само как млъкна като подмокрен.

Той беше прав. Аз не можех да обеля дума. Да оправдая себе си, означаваше да изложа прародителката на присъдата на обществено мнение. Нямаше смисъл да ги убеждавам, че съм се опитвал нееднократно да върна котката. Положението ми можеше да се опише като „оплетен в мрежата на съдбата“, който израз ми хрумна, а хрумне ли ти този израз, най-добре да си траеш. Ако не вярвате, питайте момчетата от Дартмур или Пентънвил (Известни английски затвори — Б. пр.). Можех единственода се надявам, че радостта от лелеяната среща ще смекчи сърцето на Кук и ще го накара да ме пусне по живо по здраво.

Къде ти.

— Ще настоявам за присъда, която да послужи за урок на други като него — рече той.

— А междувременно — не пропусна да се намеси досадникът Планк, — дали да не го поблъскам с бастуна по главата? Зулуският боздуган щеше да е по-уместен, но за жал го оставих в стаята си.

— Мислех да те помоля да доведеш полицай.

— А ти какво ще правиш през това време?

— Ще отнеса котката при Картофчето.

— Ами я си представи, че като излезем и двамата, той вземе, че офейка?

— Тук имаш право.

— Когато в племето мбонго от поречието на Конго хванат някой да краде, го връзват върху първия срещнат термитник, докато доведат уала-уала, както на местния диалект наричат съдията. Доста е неприятно за обвиняемия, особено ако не обича термити или ако уала-уала е заминал за уикенда, но кой му е крив, че пипа чуждото. Тук термитите, разбира се, са малко кът, но затова пък можем да го вържем за дивана. За целта ще трябва само да накъсаме малко шнурове от завеси.