П. Удхаус - Лелите не са джентълмени

Планк видимо се спаружи. Той нямаше как да побледнее под тена си, защото имаше толкова много тен, че под него не можеше да се побледнее. Но той изглеждаше много замислен и аз си представях какво му минава през задръстения ум. Явно се питаше как ще се разбере сега със своя приятел Кук, когото с това връзване на хора по дивани бе превърнал в съучастник в нанасяне на тежки морални и телесни повреди и какво ли още не.

Тези африкански изследователи съобразяват бързо. Около пет секунди му бяха нужни, за да реши, че всъщност няма защо да стои и да се обяснява с Кук. После драсна по градинската алея с крайна цел най-вероятно Мбонго на река Конго или някое друга уютно местенце, където дългата ръка на закона да не може да го достигне.

Естествено, първото нещо, което сторих след напускането му, бе да изразя дълбоката си признателност към Джийвс за неговото неоценимо съдействие. Щом свърших с това, минахме на по-светски теми.

— Добре ли прекара снощи, Джийвс?

— Крайно задоволително, благодаря ви, сър.

— Как завари леля си?

— В началото беше донякъде обезсърчена.

— Че защо?

— Изгубила котката си, сър. Заминавайки на почивка, я поверила на грижите на една своя позната и животното забягнало.

Зяпнах. Беше ме озарила внезапна идея. Ние от рода Устър сме така. Постоянно ни озаряват внезапни идеи.

— Джийвс! Дали е възможно… Допускаш ли, че…

— Да, сър. Тя ми я описа до последната подробност и няма никакво съмнение, че това е същото животно, пребиваващо понастоящем в Егсфорд Корт.

Ударих две-три безгрижни стъпки степ. Мога да разпозная един щастлив завършек, щом го видя.

— Тогава значи Кук ни е в ръчичките!

— Действително, така изглежда, сър.

— Ще отидем при него и ще му кажем, че може да ползва котката до приключване на състезанието, ако заплати, разбира се, подобаваща сума на твоята леля. Това се казваше отдаване под аренда, нали?

— Да, сър.

— И като добавка ще поставим условие… Условие, нали така?

— Да, сър.

— Да даде парите на Орло Портър. Бих искал да видя въпроса с Орло и Ванеса уреден. Няма начин да откаже, защото котката му е необходима, а ако опита някакъв номер, го перваме през ръцете с едно обвинение в морални и телесни повреди. Прав ли съм, Джийвс?

— Без съмнение, сър.

— И още нещо. От известно време насам си мисля, че трескавият ритъм на живот в Егсфорд Корт едва ли е онова, което Е. Джимпсън Мъргатройд е имал предвид, когата ме изпрати на пълен отдих в провинцията. Нужно ми е едно по-тихо и спокойно място, каквото е може би Ню Йорк. Дори да ме ограбят посред бял ден на улицата, какво толкова? С времето вероятно и с това се свиква. Съгласен ли си, Джийвс?

— Да, сър.

— И подкрепяш идеята да сдъвчем татко Кук?

— Да, сър.

— Тогава да вървим. Колата ми е отвън. Следваща спирка Егсфорд Корт.

Беше около седмица след пристигането ни в Ню Йорк, когато, изпълнен със светлото ликуване на младостта, аз седнах на масата за закуска, за да открия до чинията си писмо с английска марка. Почеркът ми беше непознат и аз го бутнах настрани с намерението да се заема с него по-късно, когато съм си подложил добре с шунка и яйца. По правило постъпвам така с писмата, които получавам на закуска, защото, ако са гадни и ги прочетеш на гладен стомах, целият ти ден тръгва на терсене. А в тези неспокойни времена рядко се срещат хора, които да пишат нещо друго, освен гадости.

Около половин час по-късно, вече освежен и подкрепен, аз отворих плика и разбрах защо почеркът ми се е сторил непознат. Подателят бе моят чичо Том, а той не ми беше писал още от училищните ми години, когато, не може да му се отрече, винаги прилагаше по един запис за пет или десет шилинга.

Ето какво прочетох:

Скъпи Бърти,

Ти несъмнено ще се учудиш, че получаваш настоящото от мен. Пиша ти от името на твоята леля, която претърпя печален инцидент и в момента носи ръката си на превръзка. Злополуката станала през последните дни на престоя й в Съмърсет у семейство Брискоу. Ако добре съм я разбрал, имало празненствопо случай победата на Симла, коня на полковник Брискоу, в много важно състезание, и тъкмо в разгара му една тапа от шампанско, изхвърчайки от бутилката, я цапнала тъй силно по върха на носа, че тя изгубила равновесие и паднала, наранявайки китката си.

Следваха около три страници за времето, подоходния данък (който не му допадал) и новите постъпления в колекцията му от старо сребро, а накрая — послепис:

P.S. Леля ти ме помоли да приложа тази вестникарска изрезка.