Тереза Медейрос - След полунощ

— Не — пошепна той, защото буквално усещаше как зъбите му растат и стават по-остри.

— Снощи видях тази млада девойка да се измъква през прозореца на стаята си. Помогнах й и тя ме помоли да я отведа при теб. Направих го. Както ти казах, аз не съм немилостив.

Дювалие се уви в наметката си и се обърна да си върви. Джулиън преглътна последните остатъци от гордостта си и извика подире му:

— Не прави това, Виктор, моля те! Умолявам те, недей!

Дювалие вдигна рамене, сякаш думите бяха без значение.

— Ако не искаш да я убиеш, можеш да изчакаш прекрасния момент, когато сърцето й удари за последен път, и да изсмучеш душата от тялото й. Така малката ще стане една от нас и ти ще имаш удоволствието да се радваш вечно на компанията й.

Извърна се, погледна Джулиън в очите и леко кимна.

— Оставям това на теб.

Вратата се затвори с трясък и завъртането на ключа в ключалката отекна злокобно в подземието.

Когато Ейдриън и Каролайн излязоха от стаята за закуска през френския прозорец, за да избегнат любопитните погледи на слугите, завариха Вивиан и Ларкин да ги чакат на терасата.

Вивиан носеше красива шапчица и тъмнозелена наметка. Ларкин беше затъкнал в колана си пистолет със седефена дръжка. Изражението му издаваше желязна решителност.

— Надявам се, че се шегувате — рече Ейдриън, скръсти ръце под гърдите и ги измери с присвити очи.

Каролайн застана до него и удостои сестра си с мрачен поглед.

— Ако дори само за минута си си въобразила, че ще ти позволя да тръгнеш с нас, мила моя, ще ти кажа, че тази красива малка шапка вероятно е спряла притока на кръв към мозъка ти.

Вивиан изпъна рамене.

— И защо да не дойда? Порция е и моя сестра.

След като той се бе провалил в същия спор, Ейдриън си позволи да се наслади на заплашващото поражение на Каролайн — повече, отколкото беше редно, както сам много добре знаеше.

— Сестра ти е абсолютно права, скъпа — не можа да се удържи той.

Каролайн го изгледа обвинително.

— Защо се намесваш?

Съзнавайки, че тя е въоръжена, Ейдриън разпери успокояващо ръце и направи няколко крачки назад, без да отговори на уморената усмивка на Ларкин.

Двете сестри стояха една срещу друга и никоя не даваше вид, че смята да отстъпи.

— Порция вероятно е в опасност — каза Каролайн. — Затова няма да позволя и ти да се изложиш на опасност. Нямам нито време, нито желание да спасявам и двете ви.

— Изобщо не те моля за разрешение — отвърна Вивиан. — Ти си ми сестра, не майка.

Ларкин изведнъж се закашля и Ейдриън трябваше да го потупа по гърба.

След минута учудено мълчание Каролайн изфуча:

— Ти, неблагодарно малко зверче! След всичко, което направих за теб, след всичко, което пожертвах, ти се осмеляваш…

Вивиан я прекъсна без колебание.

— Никой никога не те е принуждавал да играеш ролята на майка или мъченица. Ако не беше толкова горда и ограничена, сигурно щеше поне от време на време да молиш за помощ. Трябваше само да ми кажеш „Вивиан, ще бъдеш ли така добра да вържеш косата на Порция?“ или „Вивиан, би ли отишла набързо до пазара, за да купиш едно хубаво…“

— Казвала съм го поне сто пъти, но ти беше заета да седиш пред огледалото и да разресваш дългите си руси къдрици. Или да се упражняваш в рисуване на сърчица. Или да изпробваш всички хубави рокли, които мама беше поръчала за мен!

— Ти ревнуваш! — извика възмутено Вивиан. — Вярно е, че от време на време вземах по някоя твоя рокля, но поне не оставих неволно любимата ти кукла пред камината, за да изгоря дългите й руси къдрици!

Каролайн се наведе и носът й докосна този на сестра й.

— Кой казва, че е било неволно?

Когато се впуснаха в нови тиради, за да изброят и последните си грешчици в детайл, Ейдриън потупа Ларкин по рамото и посочи с глава към края на гората.

Тъкмо бяха навлезли между дърветата, когато Каролайн се обърна и ги видя.

— Ехей, къде отивате?

Ейдриън въздъхна тежко.

— Да намерим Порция и Джулиън. Или поне така се надявам.

— Никъде няма да отидете без нас! — Каролайн улови ръката на Вивиан и двете хукнаха към гората.

— Мъжете са невъзможни! Една нощ в леглото им и вече си мислят, че след като са те дарили с няколко часа неописуемо удоволствие, през остатъка от живота ти ще решават кое е най-доброто за теб.

Вивиан кимна в знак на съгласие.

— Наистина са невъзможни. Знаеш ли, Алистър отказа да ме вземе със себе си, ако не се съглася да обуя неговите ботуши! — Тя повдигна полата си и се потърси отвратено. — Сложила съм половин дузина чорапи, за да не ги изгубя някъде по пътя. Но дори така са огромни и грозни като свински бутове.