Тереза Медейрос - След полунощ

Пулсът й се ускори. Мушна се под клоните на един кедър и се промъкна към съседната алея. Озова се на напълно пуст път. Мъжът, когото бе забелязала преди минута, вече го нямаше.

Алеята беше тясна, лампите висяха на голямо разстояние една от друга. Дърветата бяха засадени нагъсто и короните им оформяха мрачен балдахин над главата й, който не допускаше избледняващата лунна светлина. Каролайн с ужас осъзна, че е попаднала на скандално известната „Алея на влюбените“, легендарното място за срещи в Лондон.

Скандалната слава на мястото бе стигнала дори до Еджъли. Хората си шепнеха, че в тази част от градините, по скрити пътеки и сенчести полянки, обикаляли дамите, които са се омъжили за пари и жадуват за любов. Тук идвали и джентълмени, прогонени от студените легла на съпругите си, за да се постоплят в нежни обятия. Идвали още развратници, между тях дори уважавани членове на Горната камара, за да задоволят апетита си за забранени и деликатни забавления — толкова деликатни, че никой не смееше дори да си шепне за тях.

В този миг от мрака пред нея се чу тих стон и Каролайн се стресна. Неволно направи крачка към шума, защото се бе уплашила, че някой може да е попаднал в беда. Оказа се, че се е излъгала. Това беше съвсем различна форма на беда, отколкото предполагаше.

Само на няколко стъпки от алеята един мъж беше притиснал една жена към гладкото стъбло на един бряст, фактът, че двамата изобщо не се съобразяваха с обстановката и бяха полусъблечени, я шокира повече, отколкото ако бяха голи. Жакетът и ризата на мъжа висяха от силните рамене, полите на жената бяха вдигнати и разкриваха копринени чорапи и млечнобели бедра. Мъжът обсипваше с нежности пищните гърди, извадени от корсажа, целуваше ги и ги мачкаше, докато другата му ръка беше скрита под полите й.

Каролайн изобщо не можеше да си представи какво караше жената да се извива и да стене задавено. Въпреки това дъхът й се ускори, обля я странна горещина. В този миг жената отвори очи и видя Каролайн над рамото на приятеля си. Подутите от целувки устни се изкривиха в самодоволна усмивка, сякаш знаеше скъпоценна тайна, която оставаше недостъпна за Каролайн.

Младата жена вдигна качулката на наметката, за да скрие пламналите си бузи, и мина с бързи стъпки покрай любовната двойка. Искаше й се да се обърне и да тръгне обратно, но не понесе представата, че ще трябва да мине още веднъж покрай мъжа и жената. Ако продължи напред, сигурно ще намери начин да излезе от този объркващ лабиринт от алеи.

В продължение на няколко минути не срещна жива душа. Неловкостта й нарастваше с всяка крачка, а ритмичното шумолене на листата зад нея все повече я плашеше.

— Това е само вятърът — каза си тя, но въпреки това ускори ход.

В храсталака отдясно се счупи клон. Каролайн се обърна рязко и вдигна ръка към лудо биещото си сърце. Макар че напрегна очи, не успя да различи дори най-леко движение. Въпреки това не можеше да се отърси от чувството, че някой — или нещо — я наблюдава от сянката. Усещаше някакво зло, което изчакваше бдителността й да отпадне. Много бързо се бе превърнала от ловец в дивеч.

Обърна се и побягна. Ала едва бе направила и три крачки, когато се удари в твърда мъжка гръд. Ако сблъсъкът не й бе отнел дъха, миризмата, която идваше от устата на мъжа, със сигурност щеше да го стори. Очевидно беше погълнал солидна порция от популярния воксхолски пунш, толкова хвален от редовните посетители на градините. Миризмата на алкохол беше толкова силна, че очите й се напълниха със сълзи.

Тя примигна, за да вижда по-ясно, и откри, че мъжът пред нея е със светла коса, тромава фигура и първи наченки на брада. Носът му беше обсипан с лунички. Ако се съдеше по високата боброва шапка и елегантната кройка на жакета, принадлежеше към висшата класа.

— Простете, сър — прошепна Каролайн, обзета от облекчение, и пое дълбоко дъх. — Очевидно съм сбъркала пътя. Ще бъдете ли така добър да ми покажете как да се върна на Гранд Уок?

— Я да видим какво имаме тук — изръмжа завадено непознатият, хвана я с едната си ръка, а с другата свали качулката й. — Червената шапчица на път към къщичката на баба си…

От дървото зад него скочи втори мъж и се приземи на краката си с котешка гъвкавост. Шапката върху тъмните къдрици беше накривена.

— Никой ли не ви е казвал, че тези гори са пълни с големи, зли вълци, които само чакат да погълнат някое малко сладко момиченце като вас?

Докато местеше уплашен поглед от единия към другия, Каролайн осъзна, че на тези двамата не им трябваха маски. Израженията им бяха достатъчно зловещи. Без да се бави, тя заби лакът в гърдите на мъжа, който я държеше, и той се принуди да я пусне.