Тереза Медейрос - След полунощ

— Носят се слухове — пошепна задъхано тя.

— Такива има винаги, нали?

Каролайн преглътна мъчително и отчаяно си пожела да беше същата сръчна лъжкиня като Порция.

— Тези слухове станаха причина да се усъмня в предаността ви към сестра ми. Тази нощ тръгнах след вас, защото помислих, че имате среща с друга жена.

— О, да, имам среща с друга жена. — Той обхвана брадичката й с два пръста, за да не й позволи да отмести поглед. — С вас.

Неприкритото предизвикателство в очите му събуди в сърцето й въпроса какво би станало, ако се бяха срещнали на тази тъмна и пуста алея при други обстоятелства, в друго време.

Отговори смело на погледа му и лъжите и полуистините излязоха по-лесно от устата й.

— Сега разбирам колко е било глупаво да давам ухо на слуховете. Не е трябвало да се съмнявам в привързаността ви към сестра ми. И най-вече да излагам на риск доброто си име, като тръгна да ви шпионирам.

Изразителната му уста се опъна в тънка линия.

— Ако не се бях обърнал да видя къде сте, двамата млади негодници щяха да се погрижат да загубите много повече от доброто си име.

Каролайн се изчерви до корените на косата.

— Не може да се твърди със сигурност. Ако имах повече време, със сигурност щях да ги вразумя. В крайна сметка двамата не бяха някакви престъпници, а джентълмени.

— Може би е крайно време вие, мис Кабът, да се научите, че под копринената жилетка на всеки джентълмен бие сърце на звяр.

Както стърчеше над нея, облян от лунната светлина, и изричаше дръзки думи с прекрасния си леко дрезгав глас, той изглеждаше много убедителен и тя веднага повярва на твърдението му.

— Дори под вашата ли, лорд Тревелиън?

Той се наведе над нея и тя усети лекия аромат на бренди в дъха му.

— Най-вече под моята.

Сигурно щеше да се наведе още малко, да се приближи до устните й, ако точно в този миг не бяха прозвучали три добре познати женски гласа.

— Трябва ли да продължаваме? Проклетите обувки ме стискат. Вече имам мехури и на двете пети.

— Бедната леля! Не разбирам какво става. Сигурна съм, че видях виконта да завива в тази посока.

— Не можеш винаги да имаш право, не разбираш ли? Откога се опитвам да ви кажа, че преди четвърт час го зърнах близо до Хармитс Уок!

— Защо да ти вярваме? Веднъж ми се закле, че си видяла крокодил на тавана в Еджъли. А какво ще кажеш за годините, когато обясняваше на всеки срещнат, че си джудже, намерено под една голяма зелка в градината на мама?

— О, не! — пошепна ужасено Каролайн. — Това са леля Мариета и сестрите ми!

Кейн я погледна мрачно.

— Значи тази нощ цялото ви семейство върви по следите ми. Поне придружава ли ви някой стар, немощен прачичо? Или може би някой трети братовчед?

Без да съзнава какво прави, тя се вкопчи в ръката му.

— Шшт! Ако не мърдаме, може да се обърнат и да си отидат.

Ала гласовете станаха още по-високи. Дамите се движеха право към завоя и само след миг щяха да ги видят. Нямаше връщане назад. За нито един от двамата.

— Сигурна ли си, че това е правилната алея? — Недоволният глас на леля Мариета ги предупреди, че е въпрос само на секунди, преди достойната дама да стъпи на алеята, следвана от двете спорещи сестри.

— Искате ли да обясните на сестра си защо сме си уговорили среща на Алеята на влюбените? — осведоми се с мрачно лице Кейн. — Или аз да го направя?

Внезапно Каролайн си спомни една друга среща, един чувствен поглед, пламтящ от страст и удоволствие, който я бе накарал да побегне като подплашено зайче. Точно когато пищната фигура на леля Мариета изникна зад завоя, тя се вкопчи в жакета на Кейн и го бутна към сянката на близкото дърво. Погледна го умолително и пошепна настойчиво:

— Целунете ме!

— Какво казахте, моля? — попита изумено Кейн и се опита да се освободи от отчаяната й хватка.

Тя заби нокти в реверите му.

— Те ще си помислят, че сме любовна двойка, и ще продължат напред, без да ни погледнат. Не искам да ме познаят, не разбирате ли? Затова трябва да се престорите, че ме любите. Бързо!

Той поклати глава и дишането му се ускори.

— Мис Кабът, наистина не смятам, че това е най-умното…

Съзнавайки, че нямат никакво време, Каролайн пое дълбоко въздух, събра цялата си смелост, надигна се на пръсти и впи устни в неговите. Няколко секунди той остана студен като камък, устоя на непохватната й целувка. После измърмори нещо неразбрано и я обгърна с две ръце. Устата му, допреди малко непоколебима, се сключи нежно около пълните й устни. Изведнъж и двамата престанаха да се преструват.