Тереза Медейрос - След полунощ

— Аз пък си мислех, че вампирът няма душа — отвърна Каролайн, която ходеше напред-назад в тесния салон на леля Мариета като в кафез.

Лелята и Вивиан бяха поканени от лейди Мерилбоунс да играят карти, а Каролайн и Порция бяха оставени да се забавляват сами. Слугите се бяха оттеглили, зарадвани, че поне за малко са се отървали от тираничните изисквания на господарката си.

Каролайн рязко промени посоката и за малко не се спъна в едно тапицирано столче. Помещенията на леля им се простираха на три етажа и заемаха половината от тясната градска къща. Салонът беше също така претрупан и разпилян като самата леля Мариета. Щом протегнеше ръка за чаша чай, Каролайн неизбежно закачаше с ръкава си гегата на някой тъпо усмихващ се порцеланов овчар или събаряше друго декоративно препятствие. Безброй дивани, тапицирани с объркващо многообразие от цветен шинц и брокат. Разхвърляните между тях масички задължително бяха покрити с бродирани покривчици.

Порция се бе сгушила в едно от тапицираните кресла, босите крака бяха пъхнати под полата на простата ленена нощница. Книгата с Байронови стихове почиваше в скута й. Тъмните къдрици бяха прибрани в дантелено боне с рюшове.

— Не мислиш ли, че Джулиън би бил много по-красив вампир от брат си? Има толкова елегантни ръце и такива изразителни очи… — Тя притисна томчето до гърдите си и на лицето й изгря замечтана усмивка. — Не е твърде стар за мен, нали? Едва двайсет и двегодишен, пет години по-млад от виконта. Ако Вивиан се омъжи за лорд Тревелиън, мислиш ли, че ще може да убеди Джулиън да ми направи предложение?

Каролайн се обърна и изгледа сестра си отвисоко.

— Как да разбирам това, момиче? Възможно ли е, след като се запозна с красивия и желан брат на вампира, да си готова да пренебрегнеш този факт?

Порция примигна и отговори хитро:

— Тъкмо ти постоянно ме подтикваш да бъда по-практична, сестричке.

Когато момичето отново заби носле в книгата, Каролайн поклати глава и пак започна да се разхожда напред и назад. Май нямаше никакво право да се кара на Порция за глупавите й подозрения, след като самата тя постепенно се убеждаваше, че Ейдриън Кейн я е омагьосал. От мига, когато й предложи кърпичката си, тя не мислеше за нищо и за никой друг. Естествено, нямаше да признае пред Порция, че след завръщането им от дома на виконта бе скрила издайническото парче лен под възглавницата си. А сутринта го извади веднага след събуждането си, за да се увери, че тънката материя е запазила слабия аромат на сандалово дърво и лавър.

Макар че през по-голямата част от вечерта Кейн се бе държал като съвършен джентълмен, в съзнанието й постоянно изникваше споменът за мига, когато учтивата маска падна и разкри, че в крайна сметка той е много по-опасен, отколкото подозира Порция. Ако можеше да вярва на констабъл Ларкин, виконтът беше достатъчно опасен, за да скрие от лицето на земята една млада жена, която смайващо е приличала на сестра й.

Каролайн се опита да диша дълбоко и равномерно, ала задушаващата сладост на лавандуловия парфюм на леля й беше запълнил всички ъгълчета на и без това препълнената градска къща.

Ами ако тази Елоиза Маркъм наистина е приличала на Вивиан? Толкова ли ужасно беше да си представи, че мъжът може да се почувства привлечен от жена, която му напомня за изгубената любов? Особено ако я е загубил заради друг мъж…

Каролайн беше прекарала цялата вечер в наблюдение, за да открие признаци на голяма страст между Вивиан и виконта. Дълги, пламенни погледи, скрито докосване на ръцете, когато са убедени, че никой не ги вижда, опити да се скрият в някое ъгълче зад високо и разперено стайно растение за бърза целувка… Не видя нищо подобно. Двамата се държаха като образец на приличие. Кейн се смееше на остроумните забележки на сестра й, похвали със силни думи не дотам доброто й свирене на арфа, няколко пъти посегна да я потупа по ръката, когато казваше нещо особено умно, но навреме се отдръпна. Отнасяше се към Вивиан със същата дружелюбна привързаност, с каквато би се отнасял към любимата си братовчедка.

Или към домашното си кученце.

Каролайн разтърка челото си. Ами ако чувствата на Вивиан бяха по-дълбоки от тези на Кейн? За разлика от Порция, Вивиан не беше човек, който излага чувствата си на показ. Каролайн не можеше да понесе мисълта, че някой ще разбие мекото, нежно сърчице на сестра й, макар че единствените й опорни точки бяха глупави слухове и недоказани обвинения. Много добре знаеше, че не само сърцето на Вивиан е в опасност. Не и когато братовчедът Сесил заплашваше да ги изхвърли на улицата, ако тя не обещае за в бъдеще да се държи „по-мило“ с него.