Х. Пайпър - Последният враг

— Ето нещо и за теб, Дирзед. Пистолетът е от Фарнор от Янд, а ножът е изкован и закален на Луна.

Мъжът с крилатия знак пое оръжията с одобрително възклицание. След това свали собствения си колан и препаса подаръка.

— Пистолетът е зареден — предупреди го Гарнон.

Дирзед го извади, за да провери — мъж с неговия занаят не приемаше твърдения за каквото и да било оръжие, без да се убеди сам — и отново го пъхна в кобура.

— Да го използвам ли? — запита той.

— На всяка цена. Тъкмо това имах предвид, когато го избрах за теб.

Мъжът вляво от Гирзон получи табакера и запалка. Двамата с Гарнон преплетоха ръце и докоснаха рамене.

— Не сме споделяли еднакво мнение, Гарнон — каза той, — но винаги съм оценявал високо приятелството ти. Съжалявам, че го правиш сега. Мисля, че ще се разочароваш.

Гарнон се засмя.

— Искаш ли да направим един малък облог, Нирваз? — попита той. — Знаеш какво залагам. Ако се окажа прав, ще приемеш ли волиционистката теория за доказана?

Нирваз захапа за миг мустака си.

— Да, Гарнон, ще я приема. — Той посочи пустия бял екран. — Ако върху него се покаже нещо убедително, няма да имам друг избор.

— И така, приятели — обърна се Гарнон към тези около него. — Ще дойдете ли с мен до дъното на стаята?

Прислугата отмести масата пред него, за да могат той и още няколко души да минат; останалите гости останаха прави до масата, обърнати към центъра на залата. Гирзон, синът на Гарнон, и мустакатият Нирваз от Шона крачеха от лявата му страна; Далона от Хедрън и доктор Харнош от Хош — от дясната. Облеченият в сиво иконом и две-три дами, както и един благородник с малка брадичка и още неколцина се присъединиха към тях; от стоящите близо до Гарнон единствено мъжът с черната туника и червена емблема остана на мястото си. Той стоеше спокоен до направения проход през масата, наблюдавайки отдалечаващия се Гарнон от Роксор. В този момент Дирзед Убиеца извади пистолета, който бе получил като подарък, претегли го на ръка, освободи с палец предпазителя и се прицели в главата на Гарнон.

Почти бяха стигнали дъното на залата, когато пистолетът изтрещя. Далона от Хедрън трепна, сякаш куршумът бе улучил нея, но се окопити и продължи напред. Само притвори очи и хвана ръката на доктор Харнош, за да я насочва, съсредоточавайки се върху един-единствен въпрос. Останалите продължиха, все едно Гарнон от Роксор продължаваше да крачи до тях.

— Гледайте! — извика Харнош от Хош и посочи изображението на видеоплочата пред тях. — Той е под контрол!

Всички се заковаха на място. Дирзед бързо се приближи към тях, прибирайки пистолета в кобура. Отзад двама прислужници се бяха приближили с носилка и наместваха в нея сгърченото тяло на онзи, който допреди малко беше Гарнон.

В момчето пред пишещата машина бе настъпила промяна. Очите му все още бяха изцъклени от хипнотичния транс, но отпуснатата челюст се бе стегнала, а зейналата уста бе стисната в решителна гримаса. Ръцете се вдигнаха към клавиатурата и започнаха да се придвижват по нея. Едновременно с движенията му върху белия екран вляво започнаха да се появяват букви:

„Гарнон от Роксор, обезплътен, контактуващ.“ Машината спря за момент и отново продължи. „До Далона от Хедрън: Въпросът, който зададе, след като станах безплътен, беше коя е последната книга, която съм чел преди празненството. Докато очаквах камериера да ми приготви ваната, прочетох първите десет стиха от четвъртата песен на «Великолепието на пространството» от Ларнов от Хорка в моята спалня. Когато ваната бе готова, отбелязах страницата с лента от съобщение от иконома на имението ми на река Шевва относно авария в електрозавода и оставих книгата на масичката от слонова кост до голямото червено кресло.“

Харнош от Хош погледна въпросително Далона. Тя кимна.

— Отхвърлих въпроса от съзнанието си и го заместих с този след изстрела — отвърна тя.

Той се обърна рязко към иконома и му нареди:

— Веднага проверете, Кирзон.

Докато икономът напускаше с бързи крачки стаята, пишещата машина отново започна:

„И до сина ми Гирзон: Няма да използвам сина ти Гарнон като средство за прераждане. Ще остана безплътен, докато той порасне и придобие собствен син. Ако не се сдобие с мъжка рожба, ще се преродя в първото мъжко дете от фамилията Роксор или друго семейство, свързано с брачна връзка с нас. При всяко положение ще установя контакт преди прераждането.

До Нирзав от Шона: Преди десет дни, когато обядвах в твоя дом, взех един малък нож и направих от долната страна на масата три резки — двете близо една до друга, а третата малко встрани от тях. Доколкото си спомням, бях седнал през два стола вляво. Ако ги намериш, ще разбереш, че съм спечелил облога, който сключихме преди няколко минути.“