Х. Пайпър: Последният враг

Торта Карф кимна.

— Спомням си някои истории, които ми е разказвал моят дядо, за това как се е отървал на косъм от някаква организация, наречена Света инквизиция, когато бил паравремеви търговец на Четвърто ниво преди около четиристотин години. Доколкото знам, тя продължава да действа в Евро-американския сектор под името НКВД. Значи ти предполагаш, че Дала може да е доказала нещо, което противоречи на тамошните теории за прераждането, и че някой с определени интереси за защитата на тези теории се опитва да й попречи?

— Вие споменахте за противоречия, възникнали след контакта с доброволно обезплътения благородник. Това подсказва за различни мнения относно естеството на прераждането или безплътното състояние. Та за да стигна до този Дарш, нужно ли е като Дала да отида първо до Венера?

— Не. Извъвремевата търговска корпорация разполага с устройство за прехвърляне в Раванан на река Нил, който е пространствено коекзистентен с град Гама в сектор Акор-Неб, където се намира Зортан Бренд. Прехвърли се през там, а Зортан Бренд ще ти осигури транспортирането до Дарш. Тук са ти нужни два дни за хипномех индоктринацията, за пигментирането на кожата и за почернянето на косата ти. Веднага ще уведомя Зортан Бренд, че ще проникнеш. Някакви специални желания?

— Да. Искам извлечение от докладите на Дала до фондация „Рогом“. Нищо чудно в тях да има някакъв ключ към въпроса кого биха могли да подразнят откритията й. Ще бъда венериански зерфа-плантатор, приятел на баща й. Искам пълна хипномех индоктринация за подобна роля. Искам освен това да се запозная с оръжията и бойните техники на Акор-Неб. Мисля, че това е всичко, Главен.

Последният от високите градски сегменти на Гама се изплъзваше от полезрението му, докато космическият кораб минаваше под него — наподобяващи стрели сгради, които се издигаха на гроздове от по три, четири или шест на височина две-три хиляди стъпки над земята, по един на всеки ъгъл на подредените една до друга площадки. Всеки сегмент се извисяваше в центъра на горски парк поне на пет мили от най-близкия си съсед. Земята между тях бе в еднообразния златистокафяв цвят на зряло жито, кръстосана от нишките на напоителните канали и осеяна тук-там със селскостопански сгради и високи като кули елеватори. На ниво петдесет хиляди стъпки имаше още няколко кораба, а под тях на различни нива според скоростта и посоката си се стрелкаха рояци по-малки въздушни корабчета. Далеч на североизток трептеше Червено море, а отвъд него се мержелееше туловището на Мала Азия.

Въркън Вал — временно лорд Вирзал от Въркън — се бе изправил до стъклената стена на наблюдателния салон и гледаше надолу. Беше някакъв друг Въркън Вал в сравнение с мъжа, който бе разговарял с Торта Карф в кабинета на последния само преди два дни. Козметиците на Първо ниво бяха направили чудеса с изкуството си. Сега кожата му бе шоколадовокафява, косата катранено-черна, а така също и очите. А в подсъзнанието му, моментално достъпно при нужда в съзнанието му, бе натупано огромно познание за състоянието на сектор Акор-Неб, както и абсолютно овладян местен език, всичко това придобито чрез хипноза.

Знаеше, че под него е едно от по-малките провинциални градчета на порядъчно напреднала цивилизация, която строеше вертикални градове, откакто бе овладяла антигравитацията. Която все още бе зависима за изхранването си от естествените зърнени култури, но същевременно се бе научила максимално да използва ефикасно почвата си. Мрежата от язовири и напоителни канали, която виждаше, беше на нивото на неговия времепредел. Знаеше, че разпръснатите навсякъде сгради са наследство от поредица катастрофални атомни войни отпреди няколко хиляди години. Народът на Акор-Неб бе обикнал обширните равнинни и горски пространства и хората бяха продължали да издигат сградите си сред тях дори след като необходимостта от това бе отминала. Но тези стройни, извисени сгради можеше да издигне само народ, загърбил национализма, а заедно с него и заплахата от тотална война. Той ги сравни със снишилите се към земята куполообразни градове на цивилизацията Кифтан, която отстоеше само на хиляда парагодини.

Трима души излязоха от салона и се приближиха до него. Единият, подобно на него, бе маскиран параврем от Първо ниво — човекът на Извънвремевата „Импорт и експорт“ Зортан Бренд, известен тук като Брарненд от Зорда. Другите двама бяха от Акор-Неб и бяха облечени в черните туники със знака на крилатия куршум на Обществото на убийците. За разлика от Въркън Вал и Зортан Бренд, които имаха презраменни кобури под късите си туники, Убийците открито носеха пистолети и ножове на коланите си.