Х. Пайпър: Последният враг

— А работата ми в сектора Акор-Неб? — попита Дала. — Моята технология за възстановяване на паметта изглежда по-взривоопасна и от клетъчна бомба. Станах причина за стогодишно господство на анархията!

— Съмнявам се. Мисля, че Кларнуд ще се справи, след като се е заел. Знаеш ли, независимо от кръвопролитната му професия, от всички, които срещнах в този сектор, той е най-добронамереният. А ето и още нещо, за което не си се замисляла. Животът ни на Първо ниво е с продължителност четири-петстотин години. Това е главната причина за всичко, което сме постигнали. Просто всеки от нас разполага с необходимото време, за да довърши започнатото. В сектор Акор-Неб един учен или художник, или държавник остарява и умира много бързо. А сега един студент на двайсет години може да приложи някоя от твоите разработки за автопамет и моментално ще разполага с цялото знание и опит, натрупани през предишните четири-пет живота. Може да започне оттам, където е стигнал в предишното си прераждане. С други думи, ти превърна тези хора в колекционери на време — както всеки един от тях, така и като раса. Това не си ли заслужава временното обезплътяване на повечко политически интриганти и бандити, а дори и на някой и друг свестен мъж като Дирзед и Олирзон? Ако не е така, не разбирам ценностната ти система.

— Вал! — Очите на Дала грееха от възторг. — Никога не съм се замисляла за това! Ти каза „временно обезплътяване“. Точно за това става дума. Дирзед и Олирзон, и останалите не са мъртви. Те просто се намират в безплътно състояние между два физически живота. Знаеш ли, в една свещена книга на един от народите на Четвърто ниво пише: „Смъртта е последният враг“. Като доказаха, че смъртта е само циклично състояние на продължаващо индивидуално съществуване, тези хора успяха да победят последния си враг.

— Предпоследния — поправи я Въркън Вал. — Имат да се справят с още един, който е в самите тях. Наречи го семантичен хаос или алогичност, или неразбиране, или най-обикновена глупост. Също като Кларнуд, възпрепятстван заради словесни условности с етикет „политическа намеса“. Никога не би се съгласил да използва силата на своето Общество, ако ядрената бомба не го бе освободила от задръжките му. Или пък статистикалистите, които се опитват да изградят безкласово общество чрез политическа програма, което води единствено до всеобщо подчинение на едно всесилно правителство. Или волиционалистките благородници, които се опитват да съхранят наследствените си феодални привилегии, а сега дори не могат да постигнат съгласие за определението на понятието „наследствен“. Възможно ли е да не възстановяват всички глупави предразсъдъци от предишните си животи заедно със знанията и мъдростта?

— Но… мислех, че ти… — Дала беше объркана и леко засегната.

Въркън Вал я прегърна през кръста и се засмя успокояващо.

— Схвана ли? Възможни са всякакви последствия — добри и лоши. Тъй че не се самообвинявай предварително за нещо, което не би могла да прецениш. — Нещо му хрумна и той се изправи в седалката. — Знаеш ли какво? Ако вие във фондация „Рогом“ измислите безплътно паравремево прехвърляне, двамата с теб ще се върнем на Акор-Неб след стотина години, за да видим каква каша са забъркали онези там.

— Сто години — тогава ще е двайсет и втората година на следващото хилядолетие. Чудесна дата, Вал, правим го.

Въркън Вал й поднесе огънче, а след това запали и своята цигара. Пурпурночерното небе бе обсипано със звезди. Далеч напред иззад хоризонта потрепваше златисто сияние — светлините на Дергабар в Родния времепредел.

© 1950 Х. Бийм Пайпър

© 2003 Камен Костов, превод от английски

Н. Beam Piper

Last Enemy, 1950

Сканиране и разпознаване: vens, 2009

Редакция: Mandor, 2009 (#)

Издание:

Х. Бийм Пайпър. Паравреме

ИК „Бард“, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN: 954–585–462–6

Н. Beam Piper. The Complete Paratime. Ace Books, New York, 1981

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11784)

Последна редакция: 2009-05-26 21:30:00