Х. Пайпър: Последният враг

— Пълни магазините — каза той на Дала и допълзя до мястото на Дирзед на вратата. — Какво стана, Сарнакс?

— Минаха през барикадата на асансьорната шахта и стигнаха централната шахта. Улучих двама, те улучиха Дирзед, а сега са се затворили в стаите около шахтата. Те… Ааа! — Той изстреля три куршума, прикривайки се зад ръба на вратата. — Този го спрях.

И се приведе, за да зареди нов пълнител.

Въркън Вал надникна предпазливо навън и в същия момент от вратата на оръжейната с глух тътен изскочи червен блясък. За част от секундата той се поколеба дали не е от някоя от ловните пушки, които бе видял вътре, но в същия миг нещо изсвистя край главата му и той чу глух взрив зад себе си. Обърна се и видя малък сив облак да се разстила в центъра на стаята. Дала сигурно бе вдишала газовете.

Въркън Вал пусна пушката, пое дълбоко въздух, спусна се към нея, сграбчи я за петите и я завлече в спалнята на принц Джирзин. Остави я в центъра на стаята, пое отново дълбоко въздух и се върна тичешком в гостната. Сарнакс вече бе приспан от упойващия газ.

Видя сервизната маса, върху която бе намерил брендито, довлече я до вратата на спалнята и я преобърна на входа. Както повечето сервизни маси в Акор-Неб, и тази имаше антигравитационно устройство под плота. Той го нагласи на положение „минус 2“ и го включи. Тъй като устройството сега се намираше над преобърнатата маса, тя не се надигна, а едно ръкавче от упойващия газ, което се бе насочило към нея, се изви нагоре и изфуча през вратата. Доволен, че е издигнал временна бариера срещу газа, Въркън Вал грабна ловния пистолет на Дала и останалите пълнители и залегна до вратата на спалнята.

Известно време отвън беше тихо. След това онези явно решиха, че упойващият газ си е свършил работата, и един Убиец с газова маска и полуавтоматчна пушка изникна на входа, а зад него с подобна маска се появи висок мъж в светлокафява туника. Пристъпиха в стаята и се заоглеждаха.

Съзнавайки, че ще стреля през двестапроцентово отрицателно гравитационно поле, Въркън Вал се прицели в токата на колана на Убиеца и натисна спусъка. Улучи го в гърлото — отрицателната гравитация отклони куршума нагоре. Прицели се малко над коляното на другия и го улучи в кръста.

Забеляза ивица газ да се плъзга покрай ръба на прекатурената маса. Навън беше тихо и той реши да отиде до банята в дъното на спалнята, за да си направи импровизирана маска от влажна хавлиена кърпа. Когато се опита да допълзи обратно, не можа. Стори му се, че дочува далечни крясъци, които постепенно се превърнаха в гръмогласен рев. Опита се да вдигне пистолета, но той се изплъзна от пръстите му.

Когато дойде в съзнание, лежеше по гръб, а нещо влажно и меко притискаше лицето му. Вдигна ръце, за да го отблъсне, и отвори очи. Видя над себе си червения знак и крилатия куршум на Обществото на убийците. Нечия ръка го хвана за китката, когато посегна към пистолета си. Натискът върху лицето му намаля.

— Всичко е наред, лорд Вирзал — каза някой. — Примирие!

Той кимна объркано и повтори:

— Примирие. Няма да стрелям. Какво става?

Надигна се и се огледа. Спалнята на принц Джирзин бе пълна с Убийци. Дала идваше на себе си от упойващия газ, отпусната в креслото, а около нея се суетяха, като си пречеха един на друг, петима-шестима души — подаваха й питиета, разтриваха китките й, поставяха влажни кърпи върху челото й. Обичайната ситуация — мъжка компания да предлага услугите си на Дала. Друг Убиец до леглото тъкмо сваляше кислородната си маска, а Убиецът, който го бе възпрял да грабне пистолета, беше самият Марник. Президент-Убиецът Кларнуд бе седнал в другия край на леглото и пушеше преценяващо една от монограмираните с герб цигари на принц Джирзин.

Въркън Вал погледна Марник, след това Кларнуд и отново Марник.

— Промъкнахте се — промълви той. — Отлична работа, Марник. Мислех, че са те свалили.

— Свалиха ме. Наложи се да се разбия в гората. Вървях около миля пеша, срещнах мъж и жена с две деца, които се криеха в едно от малките дъждоубежища. Имаха въздушна лодка, при това добра. В града бяха избухнали размирици и те се бяха оттеглили в гората, докато се успокоят нещата. Предложих им защитата на Убиец, ако ме отведат до Камарата на убийците, и те го направиха.

— За късмет бях там, когато Марник пристигна — намеси се Кларнуд. — Натоварихме три кораба и дойдохме веднага. Когато пристигнахме, кацнаха и два кораба с васали на Старфа. Опитаха се да се противопоставят и обезплътихме повечето. След което слязохме долу, като обявихме примирие. Един от Убийците на Старфа, Кирзол, бе все още плътен. Разказа ни какво се е случило. — Изражението на Президент-Убиеца стана неумолимо. — Оставам с впечатлението, че принц Джирзин е взел твърде недостойно участие в цялата тази история, да не говорим за подчинените му. Налага се да поговоря с него по този въпрос. А вие и лейди Далона? Какво смятате да правите?