— Е, уважаеми Ирзол, вие сте следващият — викна Въркън Вал.
— Лорд Вирзал стреля веднъж — възрази един от секундантите на противника, — а уважаемият Ирзол е с пълен магазин. Лорд Вирзал трябва да постави нов магазин.
— Давам му предимство. Да приключваме по-бързо — отвърна Въркън Вал.
Ирзол от Нарва пристъпи до огневата позиция. Той не се страхуваше от смъртта — никой от жителите на Акор-Неб не се страхуваше от смъртта. Езикът им не съдържаше нито една дума, която да изразява схващането за тотално и окончателно изчезване — а и обезплътяването от изстрел бе почти напълно безболезнено. Но започваше да подозира, че е изпаднал в глупава ситуация, забърквайки се в тази история. Имаше още работа в настоящото си прераждане, която искаше да свърши, а и политическата му партия би претърпяла загуба и по отношение на задълженията му, и от гледна точка на престиж.
— Готови ли сте, господа? — произнесе напевно, спазвайки ритуала Кларнуд. — Нямате право да вдигате пистолетите преди командата за стрелба. Можете да стреляте по ваша преценка след нея. Готови. Огън!
Въркън Вал улучи Ирзол от Нарва в главата преди той да е повдигнал пистолета си и наполовина. Ирзол рухна върху оставеното от Сирзоб кърваво петно, а прислугата приближи и изтегли тялото му при другите две. Това заприлича на Въркън Вал на някаква промишлена операция върху конвейер. Той постави на мястото на изразходваните патрони нови два и пъхна пистолета в кобура. Двамата Убийци, чиито шефове бяха ликвидирани толкова експедитивно, започнаха да изчисляват загубата и да се разплащат с победителите.
Кларнуд, Генералният президент на Обществото на убийците, пристъпи напред, преплете пръсти и чукна рамо с Въркън Вал.
— Лорд Вирзал, виждал съм доста дуели, но подобно нещо не бях виждал — каза той. — Би трябвало да станете Убиец!
Това беше изключителен комплимент. Въркън Вал благодари скромно.
— Бих искал да разговаряме насаме — продължи Президентът-Убиец. — Мисля, че си заслужава да разменим няколко думи.
Въркън Вал кимна.
— Апартаментът ми е на петнайсетия етаж над нас. Това устройва ли ви?
Той изчака, докато загубилите уредят сметките си, и махна с ръка на двамата си Убийци.
Управителят на хотела ги очакваше в Марсианската зала. Изглеждаше така, сякаш имаше намерение да накара Въркън Вал да освободи апартамента. Но щом видя приятелски поставената върху рамото му ръка на Генералния президент на Обществото на убийците, пристъпи напред, като се кланяше и усмихваше.
— Ларнорм, искам да поставиш петима от най-добрите си Убийци да охраняват подстъпите към апартамента на лорд Вирзал — нареди му Кларнуд. — Аз ще изпратя петима от Камарата на убийците, за да могат твоите да изпълняват обичайните си задължения. И ще те държа отговорен чрез собственото ти плътно съществуване за безопасността на лорд Вирзал в този хотел. Разбрано?
— О, да, уважаеми Президент-Убиец, напълно можете да ми се доверите. На лорд Вирзал ще бъде гарантирана пълна безопасност.
Щом влязоха в апартамента на Вал, Кларнуд седна, извади лулата си и я напълни с леко примесен със зерфа тютюн. С изненада забеляза, че домакинът му пали най-обикновена цигара.
— Не употребявате ли зерфа?
— Незначително — отвърна Въркън Вал. — Отглеждам я. Ако имахте възможност да зърнете безделниците около сушилните на Венера, които просят изхвърлените листа и ги пушат в унес, и вие бихте ограничили употребата й.
Кларнуд кимна.
— Знаете ли, повечето мъже биха предпочели лула с петдесет процента зерфа или цигара с чиста зерфа след това, което преживяхте току-що.
— И аз бих взел нещо подобно, за да приспя съзнанието си, ако имах такова — призна Въркън Вал. — В момента се чувствам убиец на бебета. Този прекалено пораснал глупак Марнак държеше ножа си като касапин. Младото приятелче въобще не знаеше как се държи пистолет. Предполагам, че Сирзоб е бил добър стрелец, но пропускът му също не беше кой знае какъв боен подвиг.
Кларнуд го изгледа с любопитство.
— Знаете ли — отвърна най-после той, — вярвам, че действително сте прав. И все пак преди да ви срещне, Марнак от Башад се славеше като най-добрия боец с ножове в Дарш. Сирзоб остави десет успешни дуела зад гърба си, а младият Ирзол — четири. — Той бавно дръпна от лулата си. — Харесвате ми, лорд Вирзал. Изгубили сме един велик Убиец в мига, в който сте решили да се преродите като венериански земевладелец. Бих съжалявал да ви видя обезплътен без надлежното предупреждение. Предполагам, не сте добре запознат с обърканата теранска политика?
Читать дальше