Х. Пайпър - Последният враг

— Естествено, че е — цялата работа е мошеничество — заяви гневно маймуноподобният младеж. — Но не можем да го докажем.

— О, нашият Сирзоб може да докаже всичко, ако му дадеш достатъчно време — разхили се едрият. — Проблемът е, че не разполагаме с много време. Знаем, че този контакт е фалшификация, подготвена предварително от волиционалистите с техните маши доктор Харнош и тази Далона от Хедрън. Натъпкали са предварително всичко с хипноза в главата на онова идиотче, след което по сигнал то е започнало да изписва лъжливи съобщения. След това естествено Далона и този неин Убиец офейкват някъде, за да бъдем обвинени за тяхното обезплътяване или отвличане и по този начин да не могат да бъдат накарани да свидетелстват за контакта през детектора за лъжа.

Внезапна усмивка грейна в очите на Въркън Вал и той стисна своите Убийци за ръцете и нареди:

— Марник, покривай ме откъм гърба. Олирзон, покривай всички на масата. Хайде!

След това пристъпи напред и застана между младока и мъжа с посребряващата коса с лице към едрия мъж в светлата туника.

— Ти! — изрева той. — Да, ти!!!

Едрият престана да се смее и се втренчи в него, след което скочи на крака. Посегна светкавично към лявата си подмишница, но спря и отпусна ръка, щом Олирзон насочи пистолета си към него. Останалите не помръдваха.

— Ти — продължи Въркън Вал — си абсолютен, преднамерен, злонамерен и отявлен лъжец. Лейди Далона от Хедрън е почтен учен и е неспособна да фалшифицира опитите си. Нещо повече, нейният баща е един от най-добрите ми приятели. От негово и от нейно име настоявам изцяло да оттеглите клеветите си по неин адрес.

— Знаете ли кой съм аз? — изкрещя дебелият.

— Знам какво сте — изкрещя в отговор Въркън Вал. Както повечето древни езици, акор-небианският бе богат на сочни, перфидни и крайно непристойни ругатни. Въркън Вал дълго мисли каква да подбере. — И ако не бъда разбран с думи, ще преминем към действия — добави той, грабна купата със супа пред маймуноподобния младеж и я метна през масата.

Супата беше тъмнокафява, почти черна. Съдържаше парчета месо, гъби, твърдо сварени нарязани яйца и жълт марсиански скален лишей. Ефектът върху светлата туника беше грандиозен.

За момент Въркън Вал се уплаши, че мъжът ще получи апоплектичен удар или епилептичен припадък. Все пак той успя да се овладее и рязко се поклони.

— Марнак от Башад — представи се той. — Кога и къде могат да се консултират моите и вашите приятели?

— Лорд Вирзал от Въркън — поклони се в отговор паравремът. — Вашите приятели биха могли да се споразумеят с моите тук и сега. Тези господа Убийци са мои представители.

— Не бих си позволил да унизя моите приятели да преговарят с тях — отвърна с язвителен тон Марнак. — Настоявам да бъдете представен от достойни за вашия и моя ранг лица.

— О, така ли? — намеси Олирзон. — Вашето неодобрение лично срещу мен ли е насочено, или срещу Убийците като съсловие? В първия случай няма да пропусна да се заема лично с вас веднага щом настоящите ми служебни ангажименти приключат; във втория ще докладвам за вашето отношение в Обществото. Ще проверя как възприема вашите възгледи нашият Генерален президент Кларнуд.

Около масата бе започнала да се трупа тълпа. Някои хора бяха във вечерни дрехи, други бяха Убийци на служба в хотела, а трети бяха неприкрепени.

— Е, няма да се наложи да го търсиш далеч — обади се един от струпалите се, разбутвайки тълпата.

Беше на средна възраст, склонен към надебеляване. Телосложението му напомни на Въркън Вал за Торта Карф. Червеният знак върху гърдите му бе в златна кръгла обшивка и вместо черни криле и сребърен куршум представляваше сребърни криле и златна кама. Той се поклони пренебрежително на Марнак от Башад.

— Кларнуд, Генерален президент на Обществото на убийците — обяви високо мъжът. — Марнак от Башад, правилно ли чух, че считате членовете на Обществото за недостойни да водят преговори по въпрос на честта с вашите приятели от името на този благороден мъж, който бе достатъчно любезен да приеме вашето предизвикателство?

Наглостта на Марнак от Башад се бе изпарила. Тонът му бе станал почти сервилен.

— В никакъв случай, уважаеми Президент-Убиец — отрече той. — Но тъй като имах намерение да помоля тези господа да ме представляват, сметнах за по-подобаващо господинът също да бъде представляван от лични приятели. Така че…

— Съжалявам, Марнак — намеси се мъжът с посребряващата коса. — Не мога да ти бъда секундант, тъй като също имам спор с лорд Вирзал. — Той се изправи и се поклони. — Сирзоб от Або. Доколкото уважаемият Марнак е гост на моята маса, обидата срещу него е обида и към мен. В качеството си на негов домакин съм длъжен да ви поискам удовлетворение, лорд Вирзал.