Х. Пайпър - Времепрестъпление

Вал записа едно съобщение, обявяващо пристигането на отряда с особено назначение, извади записа и го затвори херметически в капсула, постави капсулата в мрежеста съобщителна сфера, включи я в щепсела и щракна ключа. Сферата блесна и изчезна. Когато след половин час се върнеше в Полицейския терминал, щеше да се рематериализира, да изстреля парашут и да включи сигнал за привличане на вниманието. Той херметизира шлема си, качи се в аероколата и включи радиото в шлема за връзка с пилота. Колата се издигна лекичко, излетя през отворения изход и се спусна надолу.

Кацна до сградата на конвейерната станция. Около нея имаше площадки за петдесет конвейера, но само осем бяха по местата си. Единият сигурно бе пристигнал след избухването на газовата бомба — беше натъпкан с безжизнени роби от Каранда. Няколко офицери от Паравремевата полиция теглеха цистерна с упойващ газ около един антиграв повдигач — поддържаха нужната концентрация в случай, че пристигне още някой. До по-малката конвейерна сграда нямаше нито един конвейер, а само няколко очертани с червено петнайсетметрови окръжности около една централна шейсетметрова. Персоналът на Организацията беше измъкнат навън и екип от параполицаи я запечатваше, монтираше робот-пазач и подготвяше обгазяването й. След като бяха разтоварили войниците и амунициите, шейсетметровите конвейери идваха да товарят роби в безсъзнание, за да ги прехвърлят в Полицейския терминал. Аероколи и аерокораби пренасяха обгазени търговци на роби с белезници — стоварваха ги в бараките за роби. След като действието на газа престанеше и се върнеха в съзнание, щяха да ги наркохипнотизират и да ги разпитат.

Вал обиколи складовете и прегледа буретата с барут и бъчвите с бренди, камарите ламарина и пирамидите от сандъци. Вероятно бяха докарани от по-нискоразряден времепредел. Имаше и саби, секири и ножове, изковани в сектор Индустриален — Организацията ги бе закупила чрез някоя лицензирана търговска компания, — а също и огледала, парфюми, изкуствени тъкани и евтина бижутерия. Изглежда, цялата тази стока бе пренесена с кораб от друго място в същия времепредел — складовете бяха твърде далеч от конвейерите и точно до пристанищния док…

Някъде избухна страхотна експлозия. Един от полицаите протегна ръка и Вал погледна. Корабът, който бе прехвърлен с големия конвейер, рухваше, разцепен на две — в момента, в който погледна, двете половини се треснаха върху земята на разстояние няколко мили. Някакъв странен товарен кораб се движеше с голяма скорост към тях. От носа му блесна синя светкавица от активирането на високомощен бластер. Над главите им изтрещя нова експлозия. Всички побягнаха да се скрият. Командният конвейер на Вал се пръсна на сипещи се надолу метални отломъци. В същия миг всички други конвейери, които бяха на антиграв, започнаха да проблясват и да изчезват. Вал знаеше, че това е единственото разумно нещо, което може да се направи. Но той и мъжете му оставаха тук изолирани и сами срещу врага.

— Значи това е всичко — изсумтя облекчено Далгрот Сорн, паравремеви комисар по сигурността, след като Торта Карф приключи.

— Да, и ще го повторя под наркохип — добави Торта Карф.

— О, не говори така, Карф — изруга Далгрот Сорн. Беше поне един век по-възрастен от него и лицето му напомняше остарял лъв с възпалени зъби. — Искал си да държиш арестанта под похлупак, докато изпомпаш информацията от него, и да заблудиш Организацията, че Салгат е жив и приказва. Одобрявам и двете. Но…

Той посочи отсрещния видеоекран, на който се виждаше гърбът на председателя в Камарата на Съвета. Торта Карф усили звука.

— Та аз повдигам този въпрос — говореше един член на Управлението, — тъй като предишните обвинения за незаконен арест и незаконно задържане са неразделна част от обвиненията, предизвикани от снощното телевизионно излъчване.

— Добре де, телевизионното излъчване беше фалшификация. Това бе установено — апострофира го някой отляво.

— Признанието на съветник Салгат вечерта на ден едно-шест-две не беше фалшификация — отвърна поддръжникът на Управлението Нантав Сков.

— А защо бе нужно да се фалшифицира второто?

Върху пулта на председателя Астар Варн започна да мига лампичка.

— Давам думата на съветник Хастор Флан — обяви Астар.

— Надявам се да изложа теория, която може да обясни това — каза Хастор Флан. — Предполагам, че когато Паравремевата полиция е разпитвала поставения под наркохипноза съветник Салгат, той е направил изявления, които са уличили или Паравремевата полиция като цяло, или неин член, когото Торта Карф е искал да защити — да речем някой като Въркън Вал. Затова са го ликвидирали и са накарали този мошеник…