Х. Пайпър - Времепрестъпление

— Това е краят! — извика Зоста Олв. — Карф, за пръв и последен път искам да ти напомня, че бях против тази лудост от самото начало. Какво ще правим сега?

— Предлагам веднага да се отправим към Щаба — отвърна Торта Карф. — Ако се забавим прекалено, може и да не успеем да влезем.

Яндар Яд отново се бе появил на екрана — разобличаваше яростно Торта Карф. Той се приближи и го изключи.

— Предлагам да се прехвърлим в Полтерма — обади се Ловрант Ролк. — Там ще им е по-трудно да ни призоват.

— Ако искате, вървете в Полтерма — отвърна подигравателно Торта Карф. — Аз оставам тук и ще отвърна на удара, а ако се опитат да ме призоват, по-добре да го направят с робот.

— Ще отвърнеш на удара? — повтори Зоста Олв. — Не можеш да воюваш със Съвета и цялото Управление! Ще те разкъсат на парчета!

— Мога да ги забавя, докато Вал успее да атакува базите в сектор Абзар — отвърна Торта Карф и се замисли за момент. — Може пък всичко да е за добро. Ако това отклони вниманието на Организацията…

— Би ми се искало да направим разузнаване с топки-бумеранги — каза Рантар Джард, докато наблюдаваше на един от видеоекраните филма, заснет от аерокораб, прехвърлен на граничещ със сектор Абзар времепредел. Корабът направи няколко кръга над лъкатушещата между стръмно скосените брегове ивица на Ганг, прелитайки над пуста равнина, тук-там обрасла с трънливи храсти. — Базата би трябвало да е там някъде, но нямаме никаква представа какви изменения е направила тази шайка.

— Не посмяхме да рискуваме. Изненадата трябва да е пълна. Би трябвало да прилича на мястото, което описаха робите — без постоянни постройки. Операцията е започнала само преди няколко месеца с нашествието на рутите. Може да продължи още четири-пет месеца, докато крутите разпродадат всичките си излишни пленници. Местността — той посочи екрана — ще бъде наводнена от проливните дъждове. Виж как е разрушена от наводненията.

— Разреши ми да отида — настоя Рантар Джард.

— И това не можем да си позволим — отвърна Вал. — Някой трябва да поеме командването тук, а ти познаваш хората си по-добре от мен. А и това няма да е последната подобна операция. Следващия път ще трябва да остана в Полицейския терминал и да командвам от бюрото. Нужен ми е непосредствен опит в извънвремевия периметър, а това е единственият начин да го придобия.

Той наблюдаваше четирите млади полицайки, които работеха пред голямото теренно табло със зоната на времепредела на Полицейския терминал около тях. Бяха покрили миниатюрните сгради, платформи и кули с тънка мрежа в мащаб петдесет стъпки. Всяка пресечка отбелязваше разположението на еднометрова конвейерна сфера, натоварена с бомба с упойващ газ и снабдена с автоматичен детонатор, който щеше да я взриви в мига на рематериализиране в сектор Абзар. Върху по-твърди жици на височина три хиляди стъпки се намираха дисковете на тристаметровите конвейери, които щяха да докарат взводовете на Паравремевата полиция в аероколи и десетметрови аерокораби. На една миля имаше пръстен от големи шейсетметрови конвейери, които щяха да докарат бронираната техника и въздушната пехота, както и малките двуместни скутери на въздушната кавалерия от сектори Обслужващ и Индустриален. Точно над пространствения еквивалент на конвейерите на търговците-вещери в сектор Колгор висеше самотният диск на командния конвейер на Въркън Вал на височина, равностойна на пет хиляди стъпки, а в окръжност с диаметър половин миля около него се намираха петте новинарски конвейера.

— Къде е корабният конвейер? — попита той.

— В момента е на антиграв на пет мили на север оттук — отговори една от младите жени. — В мащаб е приблизително там, където се намира зам-главен Рантар.

Друга от жените добави няколко дребни късчета към мрежата, изобразяваща бомбите с упойващ газ, отстъпи назад, свали слушалките си и докладва:

— Всичко е на мястото си, помощник Въркън.

— Добре. Качвам се на борда — заяви той. — Можеш да поемеш нещата, Джард.

Стисна ръката на Рантар Джард, който застана до превключвача за едновременно активиране на конвейрите, и благодари за пожеланията за успех на момичето до теренното табло. След това отиде до мрежестия купол на трийсетметровия конвейер с петте новинарски конвейера около него. Членовете на екипа му, които пушеха и бъбреха отвън, го видяха и влязоха вътре заедно с новинарите. От говорителя се разнесе глас, който предупреждаваше из цялата зона онези, които тръгват с конвейерите, да заемат местата си. Той влезе през една врата между две аероколи и застана до централните контролни пултове пред видеоекран, над който бе написано „Новилан Екв.“. На него над рамото на мъж в униформата на полеви агент трети клас се виждаше вътрешността на подобен на неговия конвейер.