Х. Пайпър - Времепрестъпление

— Здравейте, помощник Въркън — чу се глас от говорителя под екрана, щом мъжът помръдна устни.

— Заместник Скордран! Тук помощник Въркън. Хайде!

Скордран Кърв застана пред екрана, щом операторът стана от стола.

— Здравей, Вал. Всички сме готови да потеглим по ваша заповед — докладва той. — Всички сме в състояние на антиграв.

— Това се казва точност. Току-що приключихме с мрежата газови бомби — отвърна Вал. — Минаваме в антиграв сега — добави той, щом усети куполът да се повдига. — Надявам се, няма да се разочароваш, ако там не успеете.

— Съзнаваме, че са блокирали целия сектор Есарон — отговори Скордран Кърв от разстояние над осем хиляди мили. — Тръгваме с няколко кораба. Ще проучим целия бряг. В тази зона има още доста сектори, където могат да се продават роби.

На външния видеоекран, свързан с бавно въртяща се камера на върха на кула, пространствено еквивалентна с една стая във висока сграда в сектор Трипланетарна империя на Второ ниво, Вал проследи вертикалното издигане на собствения си конвейер заедно с последвалите го новинарски конвейери и взводните конвейери, които заеха позиция. Накрая всичко застана на мястото си. Той съобщи това на Скордран Кърв, вдигна ръчния телефон и извика:

— Всички готови ли са за прехвърляне? Започвам да броя. Трийсет секунди… двайсет… петнайсет… пет… четири… три… две… едно… нула!

Всички екрани посивяха. Вътрешността на куполите премина в друг пространствено-времеви континуум, дори в друг вид време-пространство. Прехвърлянето щеше да продължи половин час. Това бе необходимото време за изграждане и огъване на транспозиционното поле, без оглед на изминатото паратемпорално пространство. Куполът над и около тях изчезна. Покритият с извисяващи се кули и сгради свят на Полицейския терминал също се стопи в еднообразното зелено на ненаселеното Пето ниво. Една планета би могла чудесно да се погрижи за себе си, мина му през ума, стига хората да я оставят на спокойствие. След това зърна полята и селищата на Четвърто ниво. Появяваха се и изчезваха градове, все по-големи и по-големи, докато прекосяваха по-цивилизованото Трето ниво. Един от тях бе подложен на въздушно нападение — почти нямаше паратемпорално прехвърляне, което да не профучи през някое сражение.

Той разкопча колана и свали ботушите и туниката. Всички около него се заеха със същото. Не бе необходимо да вдишаш упойващия газ — проникваше до нервната система през всяко отверстие, пора или драскотина. Единствената защита беше космическият скафандър. Единият от детективите му помогна да надене метално-пластмасовата ризница. Преди да постави херметическите ръкавици той върна услугата на детектива, провери иглера, бластера и издължения като полицейска палка ултразвуков парализатор на колана си и се увери, че радиото и слушалките в шлема работят. Надяваше се, че неистовите му усилия да набави няколко хиляди скафандъра за Полицейския терминал от Индустриалния, Комерсиалния и Интерпланетарния сектори не са предизвикали слухове, които да стигнат до ушите на вездесъщите агенти на Организацията.

Местността под тях започна да прелива в сухите кафяво-жълти тонове на сектор Абзар. Друго от конвейерите не се виждаше, но електронната и механичната разлики в индивидуалните контролни уреди и разликата в разстоянието между тях и централния радиоконтрол щяха да предотвратят прехвърлянето им в една и съща микросекунда. Разузнавателните групи започнаха да се качват по колите. Червената светлина отгоре започна да мига в зелено и куполът потрепна, втвърдявайки се в хладен метал. Екраните отново просветнаха и Вал видя Скордран Кърв отвъд Азия и Тихия океан да си нахлузва шлема. Една светла точка в центъра на екрана се разшири, докато мрежата под конвейера се разтваряше под камерата.

Отдолу базата на Организацията — големи правоъгълни оградени участъци за роби с метални бараки в тях, огромната окръжност на конвейерната станция в сектор Колгор и една по-малка конструкция, която вероятно помещаваше конвейери до други времепредели в сектор Абзар, работилници, жилищни сгради, хангари, складове и докове — бе обвита в бяло-зеленикава мъгла. Пръстенът от конвейери на три хиляди стъпки се разтваряше и бълваше аероколи и аерокораби, а малко по-нататък по-големият пръстен от тежки конвейери разтоварваше бронирани и отбранителни бойни съдове. Една аерокола, намираща се вероятно извън обсега на газа, отлиташе в западна посока, преследвана от три полицейски коли. Въздухът около нея блестеше в синкаво от лъчите на неутронните бластери-разрушители. Накрая колата бе улучена и избухна. Трите полицейски коли завиха и полетяха с по-малка скорост обратно. Трихилядитонният пътнически кораб, натъпкан набързо с въоръжени сили, кръжеше над тях. Огромната конвейерна станция, която го бе докарала, бе прехвърлена обратно в Полицейския терминал, за да докара друг кораб.