Орхан Памук - Бялата крепост

Когато съобщих на султана, че Ходжа е болен, не ми повярва. Каза единствено: „Той да си действа там по оръжието.“ Ето как цели четири години посещавах двореца аз, за да може Ходжа да проектира и да задейства оръжието, пък той, както правех преди това аз, си оставаше вкъщи при своите измислици.

За тия четири години научих, че животът не е само очакване, а нещо, което можело да доставя и удоволствие. Онези, дето забелязаха, че падишахът е започнал да ме цени като Ходжа, всеки ден ме канеха по различни празненства и веселби. Веднъж беше сватбата на везирската щерка, друг път на султана му се роди нова рожба, после пък дойде празничната церемония за сюнета 37 37 Обрязване при мюсюлманите. — (Бел. прев.) на синовете му, последва пиршеството в чест на крепостта, която си възвърнаха от Унгария, после, понеже принцовете тръгнаха да се учат, бяха организирани тържества, и ето ти — настъпиха веселбите за Рамазана 38 38 Рамазан (араб. — рамадан) — деветият месец от мюсюлманския лунен календар. В сътветствие с Корана и Шериата през този месец мюсюлманите постят. — (Бел. прев.) и Байрама 39 39 Байрам — краят на Рамазана се отбелязва с Байрам — празник, който започва с обща молитва, подготвя се празнична трапеза, раздават се дарове и др. — (Бел. прев.) . Понеже през продължаващите с дни празненства се тъпчех с тлъсти меса и пилаф, с измайсторените от захар и фъстъци лъвове, щрауси и русалки, за кратко време надебелях. Повечето дни зяпах лъщящите от мазнина и премерващи до припадък своите сили пехливани, въжеиграчите, танцуващи с пръти върху гърбовете си по опънато между джамийските минарета въже, трошащи със зъбите си подкови, забиващи тук-там ножове и шишове, факирите, които мълниеносно ни лишаваха от чашите в ръцете и от парите в джобовете и вадеха от джубетата 40 40 Джубе — връхна вълнена дреха. — (Бел. прев.) си змии, гълъби и маймуни, Карагьоз и Хадживат 41 41 Карагьоз и Хадживат — персонажи от народния театър на сенките „Карагьоз“. — (Бел. прев.) , чиито ругатни обожавах. Нощем, ако нямаше илюминации, отскачах с новите си, срещнати същия ден приятели в някой от най-посещаваните дворци и конаци, дето пиехме с часове вино или ракия и слушахме музика, сетне вдигах наздравици и се развличах с красиви танцьорки, имитиращи сънливи елени, с привлекателни танцьори, преоблечени като жени, които танцуваха по вода, с певици, изпълняващи с палещите си гласове затрогващи, радостни песни.

Често посещавах посланическите конаци, към които проявявах силен интерес, гледах някой балет с ту скупчващи се, ту разбягващи се обаятелни девойки и младежи или слушах най-новите парвенющини на някой оркестър, доведен от Венеция, а после се наслаждавах на вкуса на своята нарастваща слава. Европейците в посолствата ме разпитваха за моите ужасяващи премеждия, любопитстваха колко съм страдал, как съм успял да издържа и как все още можех да се примирявам с положението си. Криех от тях, че целия си живот съм прекарал, дремейки между четири стени или пишейки безсмислени книги, разказвах им сладкодумно, както пред султана, съчинени, невероятни истории за тази интересна страна, която държаха да опознаят. Не само девойките, пристигнали да видят бащите си преди да се омъжат, не само посланическите съпруги, скупчили се около мен, но и всички ония представителни посланици и чиновници слушаха с възхита съчинените от мене кървави истории за религията и престъпленията, за харемските и любовните интриги. Попритиснеха ли ме, мигом им прошепвах на ухо една или друга държавна тайна, измислена на момента или им описвах някои необичайни привички на султана, за които никой друг не биваше да узнае. Особено се забавлявах, когато искаха да получат още повече сведения — тогава се обгръщах в тайнственост; преструвах се, че не мога да им кажа всичко, потапях се в мълчание, изострящо любопитството на тия глупаци — Ходжа все се опитваше да ги оприличава на нас. Знаех обаче как си шепнат един другиму, че съм свързан с грандиозен и загадъчен проект, изискващ определени научни познания и с идеята за непознато оръжие, за което са нужни много пари.

Когато се връщах вечер от тия конаци, от тия дворци със замъглена от изпития алкохол глава, пълна с копнения по красивите тела, които бях съзерцавал през деня, сварвах Ходжа на нашата двайсетгодишна маса все още да работи. Беше го обхванала такава страст към работата, каквато досега не бях забелязвал у него — масата бе претрупана със странни схеми, които не можех да разгадая, с рисунки, с нервно изписани листове. Искаше да му разказвам какво съм правел и какво съм видял през деня, миг след това обаче ме прекъсваше, отвратен от всички тия забавления, които намираше за безсрамни и безсмислени и, говорейки за „нас“ и „тях“, захващаше да ми разяснява проекта си.