Орхан Памук - Бялата крепост

Здесь есть возможность читать онлайн «Орхан Памук - Бялата крепост» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Бялата крепост: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Бялата крепост»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

По време на морска битка млад венецианец е пленен от турците и продаден на истанбулския пазар за роби. Венецианецът попада в дома на турски учен, изгарящ от желание да опознае развитието на науката в Западния свят. Двамата мъже си приличат външно като две капки вода — а с времето и духовната връзка между тях става все по-силна, скрепена от споделени тайни и грехове, мечти, съмнения и надежди.
Отношенията между господар и роб стават все по-сложни, двамата се озовават в близкото обкръжение на султана и получават поръчение да изобретят невиждано оръжие, с което да бъдат победени неверниците.
Венецианецът и турчинът, посветили живота си на себепознанието, потеглят на поход със султанската войска — поход, който ще ги отведе в подножието на загадъчната и непостижима Бяла крепост.

Бялата крепост — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Бялата крепост», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

По-голямата част от нощите прекарвахме в чакане, чакахме да спре я вятъра, я снега, чакахме последното късно минаване на бозаджията, чакахме огънят да се превърне на пепел, за да подхвърлим още дърва в печката. Чакахме да угаснат последните трепкащи лампи по отсрещния бряг на Златния рог, чакахме да дойде нашия сън, който изобщо не идваше, чакахме и утринния езан 42 42 Езан — подкана за молитва от минарето на джамията. — (Бел, прев.) . Говорехме рядко, но през една от тези зимни нощи Ходжа внезапно ми каза, че много съм се променил, че съм станал друг човек. Стомахът ми се сви, гърбът ми се обля в пот; щеше ми се да възразя, да му река, че не е прав, че съм си пак предишния, че си приличаме, че трябва отново, както в миналото, да възвърне интереса си към мен, че имаме много, много неща, за които да си говорим, ала всъщност той беше прав; погледът ми се спря върху моя портрет, тази заран го бях взел от художника, донесох го вкъщи и го окачих върху една от стените; да, бях се променил — бях напълнял от храната, с която се тъпчех по угощенията, гушата ми беше провиснала, плътта ми беше омекнала, движенията ми — понатежали; лицето ми, и това беше по-лошото, изглеждаше абсолютно различно; от изпития алкохол и от целувките в онуй общество краищата на устните ми изглеждаха омърсени от някакво безсрамие, очите ми бяха махмурлясали от нередовно спане и запои, в погледа ми се бе затаило вулгарното спокойствие, присъщо на глупаците, доволни от живота, от света и от себе си, но бях удовлетворен от своето настояще, така си беше. Не обелих и дума.

По-късно, май че когато научихме, че падишахът ни вика в Одрин да участваме във военния поход заедно с нашето оръжие, често виждах един и същ сън: маскен бал във Венеция, една забава, напомняща по своята суматоха истанбулските веселби; надявах се, че както аз познах майка си и годеницата си — зърнах ги в множеството, когато си свалиха маските на „вулгарни жени“, — така и те ще ме разпознаят и смъкнах маската си, те обаче изобщо не разпознаха, че аз съм аз, те сочеха с маските си някого зад гърба ми; обърнах се и видях човека, който щеше да разбере, че аз съм аз — това беше Ходжа. За да ме разпознае, се приближих и този път с надежда към него; човекът, който бе Ходжа, смъкна, без да продума маската си и изпод нея, плашейки ме с чувството за вина, изникна моята пробудила се от съня ми младост.

10.

Научавайки, че падишахът ни чака да пристигнем в Одрин с оръжието, Ходжа веднага се задейства. Тогава разбрах, че е поддържал всичко в готовност и цяла зима не е прекъсвал връзките си с оръжейната група, която беше разпуснал. Три дни ни бяха достатъчни да се подготвим за път. Вечерта преди заминаването ни Ходжа прерови старите си книги с опърпани подвързии, недописаните си трактати, пожълтелите си чернови, вещите си и всичко останало, сякаш се местехме в нова къща. Оправи звънеца на ръждясалия часовник за намаз, избърса прахта от астрономическите инструменти. До сутринта се ровичка из книгите, сътворени от нас през двайсет и петте години, из проектите на изработените инструменти, из черновите. Призори го видях да прелиства овехтелите пожълтели страници на тефтерчето, в което бях отбелязвал наблюденията си от нашите опити, предхождащи първото ни зрелище с фойерверки; малко обидено попита: „И това ли трябва да взимаме с нас? Нима ще ни бъде от полза?“ И тутакси, забелязал празния ми поглед, го запрати в ъгъла.

И все пак по време на десетдневното ни пътуване до Одрин отново се посближихме, е, не колкото в предходните години. Ходжа бе преизпълнен най-вече с надежда; нашето оръжие, което наричаха чудовището, насекомото, дявола, костенурката-стрелец, движещата се крепост, желязната грамада, казана на колела, великана, циклопа, хищника, гадното прасе, чернилката, вероломният пришълец, се движеше, както искаше Ходжа, със страховито скрибуцане и невероятен громол, ала доста по-бързо, отколкото се предполагаше, всявайки ужас у зяпачите. Забелязвайки как любопитните селяни се скупчват из околните хълмове по цялото протежение на пътя ни и развълнувано наблюдават съоръжението оттам, страхувайки се да го доближат, Ходжа изпитваше истинско удоволствие. Нощем, докато нашите хора, изнурени от тежкия ден, спяха непробудно в шатрите си, Ходжа не спираше сред безмълвието, нарушавано единствено от насекомите, да изтъква какви неща щяло да сътвори нашето дете голомеше с враговете ни. Липсваше, вярно, предишната възбуда — и Ходжа като мен се притесняваше как ще възприемат оръжието в свитата на султана и в армията, какво място ще отредят на съоръжението при атака, но все още можеше да говори със спокойна душа и с увереност за „предишната ни орис“, за възможността да обърнем течението на реката в желаната от нас посока и за по-важното — за „тях“ и за „нас“, тема, която все така съживяваше възбудата му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Бялата крепост»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Бялата крепост» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Орхан Памук - Белая крепость
Орхан Памук
Орхан Памук - Дом тишины
Орхан Памук
libcat.ru: книга без обложки
Орхан Памук
Орхан Памук - Снег
Орхан Памук
Орхан Памук - Біла фортеця
Орхан Памук
Орхан Памук - Новая жизнь
Орхан Памук
Орхан Памук - Другие цвета
Орхан Памук
Орхан Памук - Музей невинности
Орхан Памук
Отзывы о книге «Бялата крепост»

Обсуждение, отзывы о книге «Бялата крепост» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x