Орхан Памук - Бялата крепост

Чак подир време узнахме, че в двореца действително се бе случило нещо: Кьосем султан се споразумяла с агите на еничарите и организирала заговор за убийството на султана и майка му, та на престола да се възкачи принц Сюлейман, ала заговорът бил предотвратен. Душили Кьосем султан, докато от устата и от носа й не рукнала кръв и я умъртвили. Ходжа разбра за случилото се от клюките на своите глупави муваккитханетски приятелчета и престана да ходи където и да било, освен в школото.

По някое време през есента понечи да се върне към космографската си теория, ала го обзе безнадеждност — нуждаеше се от обсерватория; както глупаците не служат на звездите, така и звездите не служат на глупаците, то си е тъй. Дойде зимата и в занизалите се дни на отшелничество ние научихме, че пашата бил отстранен от длъжност. Възнамерявали да го удушат, ама валиде султан 25 25 Майката на султана, на нея принадлежи върховната власт в харема. — (Бел. прев.) се възпротивила, присвоили имуществото му и го пратили на заточение в Ерзиджан. Друга вест за него, освен за смъртта му, не чухме. Ходжа каза, че повече няма от кого да се бои, че не дължи благодарност никому, и докато го изричаше, не знаех какви бяха намеренията му спрямо мене — ще усвоява ли, или няма да усвоява нещо от мене. Не се притеснявал повече ни от детето, ни от майка му. Това, въпреки че кротувахме вкъщи сред книгите и мечтаехме за нова „Книга за мравката“, описваща червените американски мравки, напомняше поговорката „или всичко, или нищо“.

И тая зима, досущ като предходните и последвалите я, останахме у дома; не се случи нищо. Прекарвахме студените вечери в приземния етаж на къщата, дето изпод вратата и през комина проникваше североизточният вятър, и си приказвахме. Вече не ме презираше или поне се правеше, че не ме презира. Отдавах сближаването ни на факта, че никой не го потърси било от двореца, било от приближените на двореца среди. Понякога ми се струваше, че, също като мен, отчита нашата прилика, надявах се, че гледайки ме, вече открива себе си. Какво ли си казваше? Приключихме дълъг трактат за животните, но той така си и остана на масата, понеже пашата бе заточен, а Ходжа не се чувстваше готов да изтърпи капризите на когото и да било от своите бегли познати с достъп до двореца. Притеснен от безсмислието на дните, прелиствах от време на време страниците на трактата, взирах се в нарисуваните от мен лилави скакалци и летящи риби, и се чудех какво ли ще си рече падишахът, изчитайки тези редове.

Повикаха Ходжа едва напролет. Детето му се израдвало много; всеки жест, всяка дума на детето, според Ходжа, подсказвали, че то неведнъж се е сещало за него, ала не го е потърсило под влияние на свитата си от глупаци. Детето веднага заговорило за баба си, напомнило му как Ходжа предвидил тази опасност, но и предвидил също така, че султанът ще се отърве невредим от нея. Вечерта в двореца детето изобщо не се стреснало, като чуло крясъците на осъдените на смърт; то си припомнило вероломното куче, впило зъбите си в заека. След похвалните слова падишахът заповядал Ходжа да бъде подсигурен с дохода от някое подходящо място. Ходжа се видял принуден да не остава по време на предсказанията и решил да напусне; обяснили му, че ще получи берата 26 26 Султанско свидетелство, издавано на чиновниците, е което се уточняват техните функции и възнаграждения. — (Бел. прев.) за дохода към края на лятото.

Разчитайки на този доход, Ходжа, докато чакаше, реши да построи в градината обсерватория с неголям диаметър; изчисли размерите на трапа, който трябваше да се изкопае, стойността на астрономическите инструменти, които трябваше да се инсталират, ала начинанието бързо му втръсна. Тъкмо тогава бе открил у един антиквар зле преписан екземпляр от книгата на Такиюддин, побрала основните изводи от астрономическите му наблюдения. Изгуби два месеца да сверява истинността на неговите астрономически изследвания, ала накрая, разядосан, се отказа от тази работа, понеже така и не проумя коя от грешките се дължеше на собствените му евтини инструменти, коя на Такиюддин, коя на небрежността на калпавия писар.

Другото, дето му съсипа нервите, бяха ритмичните, римувани стихове, вместени между тригонометричните линейни таблици. Ползвайки нумерологията и някои други методи за предсказване на събитията, създателят на книгата бе стигнал до твърде скромни заключения за бъдещето на света — в края бе отбелязал, че първите четири от всеки пет новородени ще бъдат момичета, че ще пламне чумна епидемия, която ще разграничи праведника от грешника, че съседът му Бахаттин ефенди ще умре. Изчитайки тия предсказания, Ходжа се развесели, после пък изпадна в униние. Вече говореше с особена, плашеща убеденост за съдържимото в главите ни, сякаш говореше за сандъци, в които ще надникнем, като отворим капаците им, или пък за долапите в стаята.