Орхан Памук - Бялата крепост

Ходжа си въобразяваше, че чрез описанието на организирания, логичен живот на мравките ще образоваме детето-падишах. И тъй като сметна, че за постигането на тази цел не е достатъчно да се опишат единствено познатите ни черни мравки, разказа за съществуващите порядки и в живота на американските червени мравки. Това от своя страна породи у него идеята да сътвори книга, хем печална, хем вълнуваща, за ленивите туземци, които от памтивек не променят начина си на живот сред препълнената със змии страна, наречена Америка. Докато ми разясняваше най-подробно, че ще опише историята на едно дете-крал, което харесвало животните и лова, но не се интересувало от наука и поради това испанските неверници го набили на кол, аз си казвах, че така и няма да се осмели да завърши тази история. И двамата останахме разочаровани от рисунките на поканения да изобрази по-достъпно крилатите биволи, шесткраките волове и двуглавите змии майстор-миниатюрист. „Някога реалността е била такава — рече Ходжа, — ама сега всичко е триизмерно, реалността си има своите сенки, не виждаш ли? Дори най-обикновената мравка смирено и търпеливо мъкне сянката си, сякаш мъкне своя близнак на гърба си.“

Понеже напоследък падишахът не питаше за Ходжа, той бе решил да дари трактатите си на падишаха чрез посредничеството на пашата, ала по-късно съжали. Науката за звездите, рекъл пашата, си е чист софизъм, главният астролог Хюсеин ефенди се забърка в неща, дето не се оказаха лъжица за неговата уста, занимаваше се с политически интриги, опасявам се, рекъл пашата на Ходжа, че си хвърлил око на освободеното място, не че не вярвам, рекъл му, в тъй наречената наука, ала тя е обвързана повече с оръжията, отколкото със звездите, дейността на главния астролог е обречена, всички, заемали тая длъжност, то си е очевидно, са били в края на краищата или убивани, или, което е по-лошо, щом се докопвали до някоя тайна, изчезвали безследно, та това е, рекъл пашата на Ходжа, причината, поради която не ми се ще моят вярващ в науката любимец Ходжа да става астролог, то и без друго главен астролог ще става Съткъ ефенди, човек достатъчно глупав и простодушен, за да се справи с работата, чух, рекъл още пашата на Ходжа, как си се сдобил с книгите на предишния главен астролог, никак не ми се ще да се забъркваш в подобни истории. Ходжа отвърнал, че друго, освен науката, не го вълнува и връчил трактатите ни на пашата, та да стигнат до падишаха. Това, че нищо, освен науката, не го вълнува и че ще стори всичко възможно, за да се занимава с наука, го заяви вечерта, у дома; и първото, което стори бе, че прокле пашата.

През следващия месец, докато се чудехме как детето ще възприеме оцветените, претворени чрез силата на нашето въображение животни, Ходжа не спря да се пита защо все още не ни викат в двореца. Най-сетне ни викнаха — да участваме в лов; явихме се в двореца Мирахор на брега на река Кяътхане — той стоеше до падишаха, пък аз наблюдавах отдалече; имаше сума ти народ; главният бостанджъ 23 23 Висш чиновник, който освен за корпуса на градинарите в двореца е отговарял и за увеселенията, а така също като съдебен служител е ръководел екзекуциите на висши сановници, извършвани в двореца — (Бел. прев.) се бе погрижил за всичко — зайците и лисиците бяха пуснати на свобода, хрътките се емнаха подире им, а ние наблюдавахме: един от зайците се отдели от останалите, хвърли се във водата и всички погледи се приковаха в него; с плуване се добра до отсрещния бряг, бостанджиите 24 24 Градинари, които се грижат за парковете, зеленчуковите и овощните градини в султанския дворец, както и за султанските забавления. — (Бел. прев.) понечиха да пуснат кучетата, ама ние, макар и отдалече, чухме. Падишахът не позволи, рече: „Оставете заека на свобода.“ На отсрещния бряг обаче имаше някакво чуждо куче, заекът отново скочи във водата кучето го застигна и го захапа, бостанджиите се разтичаха и грабнаха заека от устата на кучето. Отнесоха го на падишаха. Детето тутакси прегледало животинката, установило с радост, че нараняванията не са сериозни; заповядало да отнесат заека високо в планината и там да го пуснат на воля. После видях как цялото множество, заедно с Ходжа и с червенокосото джудже се стълпи около падишаха.

Вечерта Ходжа сподели, че падишахът пожелал да му се изтълкува събитието. Дошъл редът и на Ходжа, той бил последен, и Ходжа рекъл, че в най-неподозирано за султана място ще се намножат врагове, обаче той ще съумее да се измъкне невредим от опасността. Множеството, сред което се намирал и новият главен астролог Съткъ ефенди, понечило да оплюе това тълкувание, което говорело за врагове и смъртна опасност и дори приравнявало падишаха със заека, ала султанът не позволил; казал, че думите на Ходжа ще му бъдат като обеца на ухото. После, докато наблюдавали кръжащият над соколите орел, и мъчителния край на отбраняващата се, обзета от смъртен ужас лисица, разкъсвана на парчета от озверелите хрътки, султанът споделил, че лъвицата му се е сдобила с две лъвчета — мъжко и женско, — които доста си приличали. Разпитал го за биковете със сини крила в ливадите край Нил и за розовите котки. Ходжа изпитал особено, триумфално опиянение, примесено със страх.