Орхан Памук - Бялата крепост

Не попитах кои бяха „те“.

— Толкоз ли няма едно кътче в главите им, което да съхранява познанието? — каза той и се заозърта наоколо, сякаш търсеше подходящата дума. — В главите си би трябвало да имат една кутия, няколко кутии, като рафтчетата на тоя долап, някакво кътче, дето да съхраняват разни неща, а като че ли изобщо не притежават подобно нещо. Схващаш ли?

Исках да убедя себе си, че схващам някои неща, но много-много не успявах. Двамата потънахме задълго в мълчание.

— Всъщност кой може да знае защо човек е такъв или онакъв? — промълви най-накрая, а сетне добави: — Ех, да беше истински лекар, да научиш и мен какво има в телата ни, в телата ни и в главите ни.

Сякаш се позасрами. С бодрост, според мене доста притворна поради нежеланието му да ме плаши, ми обясни, че нямал намерение да се предава, щял да стигне до края, защото хем бил любопитен какво ще се получи, хем нямал друго с какво да се занимава. Не го разбрах, ала бях доволен от мисълта, че всичко това бе усвоил от мене.

После често повтаряше тези си думи, сякаш и двамата сме знаели какво има предвид. Ала в привидната му решителност имаше нещо от маниера на мечтателен ученик, който задава прекалено много въпроси; всеки път, щом споменеше, че ще стигне до края, си представях, че съм свидетел на скръбните и гневни вопли на някой безнадеждно влюбен, който се пита за кой ли дявол го е сполетяло всичко това. В ония дни доста често повтаряше тези думи; повтаряше ги и когато научи, че еничарите подготвят бунт, и след като ми обясни, че учениците от началното училище се интересуват повече от ангелите, отколкото от звездите, и след като яростно захвърли настрана, без дори да го е преполовил, един ръкопис, за който бе платил доста, и след като се раздели с приятелите си, с които се срещаше и разговаряше ей тъй, по навик, в муваккитхането, и след като премръзна в недостатъчно отоплената баня, и след като си легна с любимите книги и се зави с юргана на цветчета, и след като изслуша глуповатите разговори в джамийския двор, там, дето се прави абдеста 20 20 Предмолитвено измиване ни ръцете и краката. — (Бел. прев.) , повтори ги и когато узна, че венецианците са сразили флота им, и когато изслуша съкварталците си, дошли да му напомнят, че времето му минава и трябва да се ожени: щял да стигне до края.

Сега си мисля: ще се намери ли читател, изчел до края написаното от мен, ще се намери ли читател, проследил с търпение написаното от мен — случило се или въображаемо, който да каже, че Ходжа не удържа на думите си?

Един ден към края на лятото чухме, че тялото на главния астролог Хюсеин ефенди било намерено на брега на Истиние. Най-сетне пашата бил получил фетва 21 21 Богословско-юридическо решение, което тълкува спорен въпрос и дава указания за практическо приложение въз основа на мюсюлманския религиозен закон — Шериата. Това решение не подлежи на апелация. — (Бел, прев.) за премахването му, а астрологът, силно обезпокоен, разкрил своето тайно убежище чрез разпратените тук-таме писма, в които твърдял, че според звездите Садък паша скоро ще умре. Докато бягал с лодка към Анадол, палачите го застигнали и го удушили. Научавайки, че имуществото на астролога е конфискувано, Ходжа моментално се задейства да се сдобие с ръкописите, книгите и тефтерите му; изразходва всичките си скътани пари за рушвети. За седмица погълна хилядите страници, пренесени в огромен сандък една привечер у дома, сетне с яд изрече, че би се справил по-добре от него.

Помогнах му да осъществи изреченото. Разказах му за красивите коне, за обикновените магарета, за зайците и гущерите сред обширните градини на къщата ни в Емполи и из ливадите — тези описания му послужиха за двата трактата, озаглавени „Животинският свят“ и „Чудните творения“, които реши да дари на падишаха. Когато Ходжа заключи, че силата на моето въображение е доста ограничена, аз се сетих за мустакатите франкски жаби в басейна с водните лилии, за сините папагали, говорещи на сицилиански диалект, за катериците, които преди да се чифтосат, се изправят една срещу друга и почистват козината си, та му разказах и за тях. Грижливо и продължително подготвяхме частта от трактата, описваща живота на мравките — тема, която явно занимаваше султана, но му липсваха нужните познания, тъй като в първия двор 22 22 Първият двор се намира във външната част на двореца (бирун). Той представлява обширен площад и служи за складиране на оръжия и топове. — (Бел. прев.) на двореца се поддържаше изрядна чистота.