Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Не искате ли тази работа? — попита Тикнър. Поклатих глава.

— Това, което искате вие, мистър Тикнър, е някой, който да е достатъчно смел, за да се навре в огъня да вади чуждите кестени и достатъчно печен, за да излезе оттам невредим. И в същото време искате той да изглежда като Мечо Пух и да действа като Червената шапчица. Аз дори не знам дали Червената шапчица има разрешително за носене на оръжие.

Той замълча за момент. Другата маса се опразни и сега ние бяхме сами в залата на втория етаж, като се изключат неколцината келнери и метр д’отелът.

— Дявол да го вземе — рече Тикнър, — прав сте. Ако искате работата — ваша е. Двеста долара на ден плюс разноските. И, бог да ми е на помощ, надявам се, че не съм сбъркал.

— Окей — рекох. — Кога ще се срещна с мис Уолъс?

Срещнах се с Рейчъл Уолъс в един ясен октомврийски ден, когато заедно с Тикнър поехме пеша край Кметството, през Градската градина с обагрени от есента листа, за да я посетим в стаята й в хотел „Риц“.

Тя не приличаше на Кари Нейшън 3 3 Кари Амелия Нейшън (1846–1911) — сторонник за въздържание. Сама, а понякога и с други жени, е влизала в пивници в Канзас, пеейки химни и използвайки томахавка е опустошавала мебелите и стъкларията. — Бел. ред. . Беше жена с приятна външност, горе-долу на моята възраст, с рокля на Дайана фон Фурстенберг, леко червило на устните и дълга, черна и чиста коса.

Тикнър ни представи един на друг. Тя ми стисна ръката здраво и ме разгледа внимателно. Ако имах гуми, щеше да ги изпробва с ритник.

— Е, изглеждате по-добре, отколкото очаквах — рече тя.

— Какво очаквахте? — попитах аз.

— Някой дебелогъз бивш полицай с лош дъх, облечен с костюм от „Андерсън Литъл“.

— Всеки допуска грешки — казах аз.

— Нека ги сведем до минимум — рече тя. — Мисля, че за тази цел трябва да поговорим. Но не тук. Мразя хотелските стаи. Да слезем долу в бара.

Казах, че съм съгласен. Тикнър кимна. И тримата поехме надолу. Барът на „Риц“ е всичко онова, което трябва да бъде един бар — тъмен, тих и тапициран с кожа, с огромен прозорец с изглед към „Арлингтън стрийт“ и Градската градина отсреща. Стъклото на прозореца не пропуска светлина, така че барът остава полутъмен. Винаги ми е приятно да пия там. Тикнър и Рейчъл Уолъс си поръчаха мартини с лед. Аз — бира.

— Това напълно съвпада — каза Рейчъл Уолъс, когато си поръчах бирата.

— Всички ми се присмиват, когато си поръчам някое женско питие — казах аз.

— Джон ме предупреди, че сте шегаджия. Само че аз не съм. Ако искате сътрудничеството ни да бъде успешно, най-добре е веднага да разберете, че аз не обичам шегите. Независимо, дали са сполучливи или не.

— Бихте ли възразили, ако от време на време си позволявам вътрешно по някоя и друга крива усмивка, в случай че бъда изненадан от житейска прищявка?

Тя се обърна към Тикнър и рече:

— Джон, няма да стане. Разкарай го.

Тикнър отпи дълга глътка от своето мартини.

— Рейчъл, по дяволите. Той е най-добрият в околността, като се има предвид за какво ни трябва. Ти наистина го клъвна за бирата. Бъди разумна, Рейчъл.

Аз отпих малко бира. В средата на масата, в една купичка, имаше фъстъци. Взех си малко.

— Той е чел книгата ти — рече Тикнър. — Беше я чел още преди да се срещна с него.

Тя извади с клечка за зъби маслината от питието си и отхапа половината, задържа другата половина пред долната си устна и ме погледна.

— Какво е мнението ви за „Сестринство“?

— Мисля, че сте преработила Симон дъо Бовоар.

Начервените й устни изглеждаха много ярки на фона на доста бледото й лице. Затова и усмивката й не бе незабележима.

— Може би ставате — рече тя. — Аз предпочитам да си мисля, че пригаждам Симон дьо Бовоар към съвременните проблеми. Но съм готова да приема „преработка“. Това е по-прямо. Вие се изразявате открито.

Взех си още фъстъци.

— Защо сте чел Симон дьо Бовоар?

— Приятелката ми ми я подари за рождения ден. Тя ми я препоръча.

— Според вас, кое е най-убедителното й прозрение?

— Това, че на жените е отредено положението на други? вие май ме изпитвате?

— Искам да добия известна представа за отношението ви към жените и проблемите на жените.

— Това е тъпо — казах. — Би трябвало да се интересувате колко добре стрелям, силно ли удрям и дали съм достатъчно чевръст. Ето за това ми се плаща по двеста долара на ден. Моето отношение към жените е без значение. Същото се отнася и за прозренията ми, родени от „вторият пол“.