Робърт Паркър - Хартиената кукла

— Точно над проклетия тезгях — повтори тя.

Дъждът се бе придвижил към брега. Беше пътувал по-бавно от мен и пристигна в Бостън едва сутринта, когато Сюзън и аз все още с вкус на италиански качамак, пиле и алзацко вино в устата, отидохме на погребението на любовника на Фарел, който се казваше Брайан, в една бяла унитарианска църква в Кембридж. Фарел имаше вид на човек, не спал цяла нощ. И родителите на починалия бяха там. Майката, вдървена от транквилантите и бледа от мъка, се бе облегнала тежко на съпруга си, едър човек с голям сив мустак.

Сюзън и аз седнахме отзад в малката семпла църквица. Свещеникът дрънкаше празни приказки. Не беше негова вината за това. От свещениците се очаква да говорят така, като че ли смъртта не е краят на живота. Но това звучеше обикновено като празни приказки. Фарел седеше с един младеж, който приличаше на него, една жена и две малки деца. Майката и бащата на Брайан бяха седнали през прохода между редовете. В църквата имаше още осем души. Не познавах никой от тях освен Куърк, който бе застанал отзад с кръстосани пред себе си ръце и лице, лишено от израз. Вратите бяха отворени и сивият дъжд безлично се сипеше по тъмната улица. Сюзън ме бе хванала за ръка.

След службата Фарел излезе и ни запозна с младежа, който приличаше на него. Беше брат му. Жената бе съпругата на брат му, а децата — племенници на Фарел.

— Майка ми и баща ми не поискаха да дойдат — рече той.

— Не са постъпили хубаво — опита се да го утеши Сюзън.

Куърк се приближи и застана до нас.

— Благодаря ви, че дойдохте, лейтенанте — каза Фарел.

— Няма защо — отвърна Куърк.

Фарел се отдалечи с брат си от едната си страна и снаха си от другата. Племенниците му, малки и тихи, изплашени до смърт, бяха хванали родителите си за ръка.

— Лошо — каза Куърк. — Ти си се върнал от ново посещение в Южна Каролина?

Стояхме под един навес, за да се предпазим от дъжда, който падаше тъжно надолу.

— Да.

— Научи ли нещо?

— Още не знам. Куърк се намръщи.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава, че още не знам.

Куърк погледна Сюзън. Тя се усмихна като Мона Лиза.

— Господи — обърна се Куърк към нея, — всеки път като те видя изглеждаш все по-добре и по-добре.

— Благодаря, Мартин — отвърна тя. Той отново ме погледна.

— Когато узнаеш, обади ми се — вдигна яката на шлифера си и заслиза надолу.

Хванах Сюзън под ръка и се отдалечихме от църквата в студения дъжд.

Сутринта бе мрачна и навъсена. Бях в офиса си, мислех за Джеферсън и се чувствах като Хамлет, само че по-стар. Фарел влезе с две кафета, даде ми едното и седна.

— Не те ли тревожи факта, че Стратън толкова много се интересуваше от този случай? — попита ме той.

— Иска да става президент — обясних.

— И мислиш, че всичко, което се опитва да прикрие, е една съпружеска измяна?

Свих рамене.

— Прикритието се превърна в по-голяма опасност за него, отколкото това, което се опитваше да прикрие — рече Фарел.

— Типове като Стратън не разсъждават по този начин. Те мислят как да прикрият нещата, как да ги завъртят и реорганизират по такъв начин, че да стане по тяхному.

— Той е откраднал по-голямата част от парите на Трип — изрече Фарел.

— Как така ти знаеш това, а аз — не? — учудих се аз. Фарел продължително духаше кафето си, след това отпи. Лицето му все още бе стегнато от мъката, но в него се долавяше и нотка на задоволство.

— Ти мислиш за това кой е убил жената — обясни Фарел, — а аз мисля за другите неща. За Стратън и какво, по дяволите, е станало с всичките тия пари? Казват, че Трип си е изхарчил парите, но за какво? Трудно е да похарчиш толкова пари в магазините на Блумингдейл.

— Така че ти се зае да проучиш къде и как Трип си е харчил парите?

— Да. Чековете, написани от него или нея. Имали са обща сметка. В неговата не открихме нищо необичайно. Той непрекъснато е вписвал чековете си, дори когато вече е нямал никакви пари в сметката. Но ти знаеш това.

— Моят е без покритие — рекох.

— Има една улика — продължи Фарел като отпи още малко от кафето си. — Нейните чекове са по-интересни.

— Не видях нито един от нейните — промърморих.

— Но тя вече бе мъртва от известно време, така че е логично да не е писала.

— Умно казано — усмихна се Фарел. — Върнах се пет години назад.

— И Трип не възрази ли? Фарел поклати глава.

— Не съм го питал — рече той. — Проверих банковите данни. Тя е изписвала редовно големи чекове на името на една организация наречена „Коалиция на по-доброто правителство“, която е посочила като адрес само пощенска кутия в Кембридж и се ръководи от човек на име Уиндзър Фриймън. Срещаме известни затруднения да установим местонахождението му. Посочва адреса си като Юнивърсити Грийн на улица Маунт Обърн. Това е голям жилищен комплекс и там никой никога не е чувал за него. Но държавният секретар на щата Масачусетс е вписал в списъка си „Коалицията за по-добро правителство“ като филиал на Американската Демократична Мощ в окръга Колумбия. А президент на тази операция е един тип на име Мал Чепин.