Адел Паркс: Да си намериш майстора

Мисля, че дори да бях завършила превзет колеж, при така създалите се обстоятелства изборът на подходящи фрази пак щеше да ме затрудни. Нямам сили да се боря повече и започвам да тропам с крака, все по-силно и по-силно, все по-бързо и по-бързо. Сълзите избликват от очите ми и рукват по страните ми като река. Вече съм изчерпана до краен предел.

Изтощена.

Победена.

Преставам да тропам с крака и се мъча поне частично да си възвърна равновесието. Задъхвам се, главата ме боли. Нямам сили да погледна Дарън или учениците в очите. Толкова се срамувам. През последните няколко дни изгубих всичко: двамата си годеници — единия — любовта на живота ми, другия — най-добрия ми приятел; работата си; личното си пространство. А сега — и разсъдъка си. Бях подведена, изиграна и унижена. Изпълват ме отчаяние, самота и разкаяние.

Преценявам ситуацията.

Въпреки всичко продължавам да вярвам в любовта. Което означава, че тъкмо когато се опасявах, че съм изпуснала нишката на играта, спечелих. Имам мама. Имам Иси.

Научих толкова много.

С усилие вдигам поглед към Дарън. Сърцето ми сякаш прави цигански колелата. Изтривам лицето си с опакото на дланта си, избърсвайки сълзите и остатъците от спирала. Вдигам картата на музея от пода, където я бях захвърлила.

— И знаеш ли какво, Дарън? По ирония на съдбата не съм спирала да вярвам в теб. Не съм си и помисляла, че си ме предал. Нито за миг.

И двамата дишаме тежко. Гледаме се втренчено. Лицата ни излъчват опасна смесица от гняв и прошка, любов и страст, доверие и страх, възможности и окончателност. Надежда.

От самото начало всичко е толкова бурно. Първо еуфория, после безутешност, после пак еуфория, после неописуема самота. Какво ли следва сега?

Минутите неусетно се изнизват. Никой не обелва и дума. Стоим като заковани.

— Знаеш ли, че тиранозавърът тежи двайсет и пет тона? — пита Дарън.

— Да — отвръщам предпазливо и додавам: — И е растително яден, затова му препоръчвам да мине на диета с грейпфрути. — Шегата е плоска, но по лицето на Дарън пробягва бегло подобие на усмивка. Хваща ме за ръка и ме повежда през галериите. Пръстите му пламтят.

— Значи си разгледала динозаврите?

— Да. — Цялата треперя.

— А видя ли синия кит?

— Да.

— Тогава стига ти толкова за днес. — Имам чувството, че съм забулена с множество воали, които един по един се свличат с всеки негов въпрос, но вместо да се чувствам разголена, се изпълвам с увереност. Сякаш проглеждам.

— Да.

— Как мислиш, имаш ли желание да изпием по една бира?

Този път кимам. Не съм в състояние да проговоря. Излизаме от музея под лъчите на лондонското слънце. Спираме се на стълбите и присвиваме очи, заслепени от ярката светлина и тълпите. Дарън се обръща към мен.

— Все още ли вярваш в мен, Кас? — пита. Гласът му е прегракнал от вълнение, но е все така нежен и като че ли долавям някакво обещание за бъдещето.

— Да.

— Ще ми дадеш ли още един шанс?

— Да. Ще ти дам.

Мощно, ясно, крепко ДА.

Най-сетне у дома.

© 2001 Адел Паркс

© 2003 Весела Еленкова, превод от английски

Adele Parks

Game Over, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: bambo, 2009

Издание:

Адел Паркс. Да си намериш майстора

ИК „Ера“, 2003

Редактор: Светла Иванова

Художник: Димитър Стоянов — Димо

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13868]

Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00

Една от най-старите и най-известни марки кукленски къщи за игра, по произход от Швеция. — Б.пр.

Типичното скинхед-облекло. — Б.пр.

Съответства на европейски размер 38. — Б.пр.

Квартали в Манчестър с многобройно население и множество студентски общежития, поради което и голям брой заведения. — Б.пр.

Телевизионна знаменитост и поп певец от шейсетте години, водещ първото токшоу във Великобритания — „Дес О’Конър тунайт“, от началото на седемдесетте до наши дни. — Б.пр.

Британска медийна звезда. — Б.пр.

Герой от детската книжка с хумористични стихотворения за животни „Капитан Бийки“ от Джеръми Лойд. — Б.пр.

Култово течение във Великобритания в началото на осемдесетте, което се свързва с музиката на групи като „Дран“ и „Депеш Мод“ и характерни фрапантно облекло и грим с елементи на пънк. — Б.пр.

Терънс Конран — английски дизайнер, създател на веригата магазини „Хабитат“ за модни мебели в популярен стил. — Б.пр.